Реалност, пронизана от безброй остриета. Полет върху крилата на една мечта. Мечта, която имам чувството, че е съществувала още преди да ме е имало.

Мечтата ми е да открия теб. Ти, който ще обречеш сърцето ми на вечно щастие. Ти, който няма да спреш пред нищо за едничкия, нищожен шанс да достигнеш лунното сияние с моята ръка, вплетена в твоята.

Дните минават прекалено бързо, но аз не спирам и най-вероятно никога няма да спра да мечтая за теб, защото, колкото и наивно да звучи, аз те обичам. Обичам те още преди да съм те срещнала и ти си този, който ме спасява всеки път. При всяка една заплаха аз намирам утеха в теб, защото знам, че те има там някъде и повярвай ми, един ден, когато те видя, ще позная, че си ти.

Знаеш ли... възхищавам ти се, защото дори и да не ме познаваш и никога да не си ме срещал, ти ме подкрепяш във всичко.  Във всяко едно мое начинание, всяка една моя прищявка, всяка една моя самотна вечер ти си до мен и държиш ръката ми, притисната до сърцето си, нашепвайки ми думи, които мечтая да чуя. Знам, че ти си този, който сдържа сълзите, напиращи от сърцето и душата ми и затова ти благодаря.

Благодаря ти, че сдържайки сълзите ми, ти ми помагаш да не покажа слабостта си.

Благодаря ти, че си ми позволил да знам, че някъде там те има. Обичам те, моя мечта, и бих те последвала и до края на света. А може би точно там ще се срещнем ?