Реалност, пронизана от безброй остриета. Полет върху крилата на една мечта. Мечта, която имам чувството, че е съществувала още преди да ме е имало.
Мечтата ми е да открия теб. Ти, който ще обречеш сърцето ми на вечно щастие. Ти, който няма да спреш пред нищо за едничкия, нищожен шанс да достигнеш лунното сияние с моята ръка, вплетена в твоята.
Дните минават прекалено бързо, но аз не спирам и най-вероятно никога няма да спра да мечтая за теб, защото, колкото и наивно да звучи, аз те обичам. Обичам те още преди да съм те срещнала и ти си този, който ме спасява всеки път. При всяка една заплаха аз намирам утеха в теб, защото знам, че те има там някъде и повярвай ми, един ден, когато те видя, ще позная, че си ти.
Знаеш ли... възхищавам ти се, защото дори и да не ме познаваш и никога да не си ме срещал, ти ме подкрепяш във всичко. Във всяко едно мое начинание, всяка една моя прищявка, всяка една моя самотна вечер ти си до мен и държиш ръката ми, притисната до сърцето си, нашепвайки ми думи, ...