4.05.2016 г., 7:47

Мечтите са безплатни

2.5K 0 0
1 мин за четене

Като бях малък си мечтаех как ще срещна идеалното момиче, не някоя плеймейтка ами напълно нормално, естествено момиче и то ще бъде възпитано, добро, ще се смее на шегите ми, ще си помагаме взаимно, ще си създадем 2-3 прекрасни деца и ще ги отгледаме с любов. Някак си тази моя идея ми убягва все повече и повече с всеки изминал ден. Как да вярвам в перфектното момиче като виждам какво се случва по дискотеките и по улиците. Човек може да си каже, че света се е побъркал. Как може 20-годишна да се натиска на 45+ годишен... Как може всички да търсят паричната изгода... Как може хората да бъдат толкова безчувствени...

Явно може, но това не бива да те отчайва, търсейки принца или принцесата трябва да бъдеш готов да срещнеш много чудовища готови да изпият човечността в теб. Избягвай ги - не ти трябват, само ще те забавят да откриеш така бленуваната половинка.

Не се отказвай, някъде там сред 7-те милиарда души те очаква нищо неподозиращата любов, тази любов, на която и е достатъчен само един поглед, за да се разпламени. Не бъди страхлив, мечтай, дерзай и някъде там може би ще имаш достатъчно късмет за да срещнеш поглед с тези 2 на пръв поглед обикновени очи, които ще те накарат да почувстваш онова, за което си мечтал откакто се помниш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънцето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...