Милост за живите
"... Навътре в морето, навътре в морето. Към безтегловността на дъното, където сънищата се сбъдват. Там се сливат две желания, за да се случи исканото -твоят поглед и моят поглед да се повторят като ехо без думи, все по-дълбоко и все по-дълбоко... Да проникнат през всичко - през кръвта и през костите.
Но аз се събуждам винаги и всеки път бих искал да не съм жив... За да съм с устни, оплетени в косите ти."
Това е стихотворение, написано само с устни.
Рамон Сампедро, (1943-1998)
испански рибар, след нещастен инцидент прекарва 29 години от живота си парализиран на легло.
Обиква две жени.
Не може да погали нито една от тях...
Получава писма от цялата страна.
Не иска да е в тежест на никого, макар че близките му всеотдайно и с много любов се грижат за него.
Той не е смъртно болен – той е тъжен до смърт...
В едно друго свое стихотворение Рамон пише:„Мечтите се превърнаха в среднощен кошмар...”
Невъзможността той сам да даде нещо повече от себе си го смачква.
И както всеки истински мъж иска да притисне избраницата на сърцето си.
Животът му се превръща в едно-единствено неистово желание – да му помогнат да умре, да му разрешат евтаназия.
Почти тридесет години води тази непосилна борба, въпреки че прочита едни от най-стойностните книги, че се научава да пише със зъби, че сам съчинява стихове, че близките му са неотлъчно до него, че има много интересни и искрени приятели, че е обичан...
А размислите на Сенека му дават истинска опора:
„... не за всяка цена може да се купи животът. Нека е голяма наградата, и сигурна, аз пак не искам да стигна до нея чрез срамно признание на своята собствена слабост. Нима ще мисля за това, че с живия Фортуна всичко може да направи, а не за това, че с умеещия да умре тя нищо не може да направи?”
Съдбата му разтърсва цяла Испания, а после и света, с великолепния филм на режисьора Alejandro Amenábar - “Mar adentro” („Морето в мен”). Не случайно той печели „Оскар” през 2004 за най-добър чуждоезичен филм. И много други престижни награди както за режисьора, така и за актьора, изпълнил ролята на Рамон. (Javier Bardem: Рамон, Belén Rueda: Джулия, Lola Dueñas: Роза)
Този филм е поетичен разказ за силата на безпомощния, за всеотдайността на приятелството, за стойността на истинската любов. Защото хуманността има различни измерения, особено когато се сблъска с морала и закона.
„Милост за живите” бих нарекла дълбокия проникновен диалог на Рамон със зрителя, който и за миг не може да остане безучастен.
Приятели му помагат да си отиде достойно от този свят.
Една жена, която истински го обича и иска да го убеди, че животът си струва да бъде живян, е неотлъчно с него до края.
Тя пренебрегва собственото си щастие и сигурност, за да му даде желаната свобода. Когато я изправят пред съда - 3000 испанци затрупват властите със „самопризнания”, че те и никой друг, са дали отровата на Рамон!
Седем години след неговата смърт в едно телевизионно предаване тя заявява пред цяла Испания:
"Направих го от любов."
Милостта е човешко качество...
http://www.youtube.com/watch?v=dVRnG1MddAM&feature=related
© Лилия Ресенска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Невероятно е всичко това - историята, любовта, човешкото усещане да бъдеш себе си...Страданието е най-дръзкото изживяване на душата, и най-страшното...Нямам думи, как ми въздейства твоя разказ...
Ще гледам филма...
Благодаря ти, Лилия! Човечността е лирата на времето...Музика в душите ни!
-
"Защото хуманността има различни измерения, особено когато се сблъска с морала и закона."
Развълнува ме.......... -
Здравейте, Антоан,
радвам е, че съм ви доставила малко радост, да се докоснете до душата на Рамон Санпедро. Той е пример за нежност и твърдост, за смелост и последователност, за етичност и упорита борба с егото. Тъжното е, че мъже като него, с гордост и чест, понякога са подложени на такива жестоки решения. Не подкрепям евтаназията, защото такава е волята Божия, но го разбирам и му съчувствам. Този високо етичен и морален проблем ще остане отворена страница, за съжаление.
Наистина най-романтичните мъже са моряците. Докосването, влизането и борбата със и в стихията им носи и сила и нежност. Познавам ги, защото баща ми беше капитан... Поздрави!
Наистина, Богдан,
нашето общество е безсилно, защото сме хора, и не ни е съдено да отнемем живот... Но и да гледаме как човек се измъчва е страшно тежко. И гордият дух не може да намери покой... Това е най-тежко изпитание, уви. И знаете ли, винаги съм си мислила, че има хора, които биха могли да променят както целта, така и нагласата си, и тогава нещата да се променят. Благодаря ви! -
za poreden pat nasheto obshtestvo dokazva svoeto bezsilie za svoite sobstveni broblemi! V prirodaata neshtata sa resheni... no ot nas horata tezi prirodni zakoni sa prenebregnati...poradi tova 4e 4ovek se smiata za po velik ot prirodata i neinite zakoni... ot kadeto idvat i makite ni...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Феичка, наистина моралът и законът понякога нямат много общо... уви!
Благодаря ви, че докоснахте паметта на Рамон!