15.03.2013 г., 20:46 ч.  

Миниатюри 

  Есета » Лични
1066 0 2
3 мин за четене

Въпрос на избор

 

Един приятел веднъж ми каза:

- Надя ще си свободна, когато ти пожелаеш.

И ето този ден дойде. Бях готова за него. Пожелах си го.

От тук насетне всеки ден ще избирам свободатата и щастието. Ще изисквам това, което заслужавам и ще го получа. Всичко е въпрос на избор.

 

...................

 

На дансинга

 

- Хайде, прегърни ме и се направи че ме обичаш! - заповеднически и с усмивка му каза тя и се притисна към него. Този когото чакаше тя и от когото се страхуваше, беше дошъл.

Нямаше нужда да се прави, че я обича, защото той е обичаше с цялата си душа, сърце и тяло. Нямаше нужда да играе, но щеше да влезне в нейната игра или поне щеше да я остави да мисли, че е игра... А за него щеше да е един откраднат миг щастие, когато ще може да е прегръща, целува и танцува с нея, без да се издаде, че това са истинските му чувства и нужди...

Така е в любовта. Аз търся теб, ти търсиш нея, а той търси мен.

 

...................

 

В ресторанта

 

Тя усети присъствието му. Нямаше нужда да се обръща, за да види че той влиза в изискания ресторант, в който беше и тя. В съзнанието й нахлуха хиляди спомени, прегърнаха я тъгата и носталгията. Но с нищо не се издаде. Беше се научила да контролира също като него. Остана равнодушна, даже се засмя закачливо на събеседника си. Изпусна нарочно платняната салфетка, която лежеше в скута й. Наведе се да  вдигне, преди келнерът да успее да реагира. Пак се засмя.

Той познаваше този смях. Този смях го върна към живота, когато беше щастлив и свободен. Той никога не беше щастлив и свободен, освен с нея. А колко малко беше с нея. Откраднати мигове. Прихвана през кръста високата, стройна жена до него. Насочваше я към масата, на която щяха да седнат да обядват. Но в съцето му ехтеше смехът й. Колко много го обичаше, колко енергия и сила за живот му даваше. Защо толкова лесно и доброволно се отказа от нея... А трябаваше да бъде поне малко егоист и да я задържи за себе си... Той имаше нужда от нея, но той не харесваше нуждите си.

Нуждите бяха проява на слабост, а той ненавиждаше слабите и безволеви хора. Не обичаше да е зависим към каквото и да било, затова не обичаше зависимостта си към нея и реши да покаже на себе си и на околните, че той е вълк единак, че той владее положението, живота си... А беше ли жив без нея. НЕ! Избра доброволната смърт, пред това да е има и да бъде жив и свободен.

Тя беше слънчев лъч, той беше буреносен облак, но заедно сътворяваха едно съвършенство, хармония. Онова магично време, когато всичко е притихнало и няма и спомен от развълнуваното море, от проливния дъжд, от урагана, от гръмотевиците...

От човешка гордост и високомерие ли, от страх да обичат ли, от изтощението от борбата на две противоположни сили ли те не бяха заедно. И никой от двамата не беше щастлив. И двамата бяха погребали ли мечтите и копнежите си. Тя беше станала студена и пресметлива играчка, скрита зад искрящите очи и усмивка на дете. А той беше станал още по-студен и недостъпен, дори вече не усещаше нещастието и самотата си...

А колко би било различно, ако бяха останали заедно...

© Н Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси за редакцията, чак ме хвана срам... Но така е с копи, пейст... За което се извинявам. И разбрах забележката, благодаря ти пак. Поздрав!!!
  • Третото премина повечко редакция. Обичам есета. Има какво да се постигне още.

    И една забележка, има разлика дали аз ща слива и дали тя е щастлива.
    Искрено се надявам последното да си го разбрала правилно.
Предложения
: ??:??