Какво общо има между всички предумишлени убийства? Човек е изследвал тоя въпрос открай време. Науката може донякъде да прозре чрез психологията душевните терзания на тия нещастни люде, но съвсем частично, отвлечено и неясно, като задимено стъкло, през което гледаш света.
Независимо от хладнокръвието и приспиването на самата съвест, човекът не може да постигне мир, а неговата душа блуждае и се мъчи след такова зверство и не намира покой? Защо е това? Не е ли, по същество, такова едно състояние парадокс: да убиеш, да си господар над нечий живот, негов бог, и с това твоят най-непоносим обвинител да се явява собствената ти съвест, независимо, че частично и моментно можеш да я приспиш чрез някои външни фактори!
Защо след като човек е само „биомаса“, който като паднало от дървото листо1 ще изтлее и ще бъде забравен, има толкова силен последващ страх, понякога граничещ с истерия, пред лицето смъртта, при положение, че човек ще се превърне в проста субстанция, която ще се слее с Вселената, кат ...