25.09.2018 г., 0:39 ч.  

Мит ли е безкрайността? (7) 

269 9 5
6 мин за четене

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елка (Елка Тодорова)
    Все по-сложно и все по-интригуващо! Докъде ще стигне предизвикателството за ума?
  • vladetoned (Владислав Недялков)
    Приеми и тук моите сърдечни поздрави за развитието на темата ти, Приятелю скъп! С интерес и възхищение продължавам да я следя. Давам ти безспорно най-високата възможна оценка, но ти заслужаваш много повече...
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Доволна съм, че прочетох за една толкова специфична реалност като математическата, макар че няма да си кривя сърцето, че разбрах всичко.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Въпреки че математиката не ми е приоритет, есето ти ме учи да търся и следвам логически идеята да ни въведеш в света на познанието.
    Поздравления, Младен!
  • LiaNik (И.К.)
    Чета и се чудя - Аз ли го разбрах или авторът за пореден път ни описва една сложна материя с приятни и разбираеми примери. Знам, че точно това есе е един доста добре оформен математически труд, но аз като пълен лаик взех, че "вдянах" малко от материята. И като говорим за вдяване и игли , както и прочетох за "кули" и спящи красавици, т.е. принцеси, ми идва на ум за дълги вплетени коси, а оттам се сещам и за Невъзпитани паяци с мрежи , а реалността ми заприлича на метлата, която доста добре обръща на възпитани съответните насекоми, като им замита паяжините. И ако приемем,че висшата математика може да се заплете и разплете като една сложна плетка от приказност, състояща се от приказни герои и вероятностти и невероятностти, то есета от този род са "косите на Рапунцел" даващи ни да надникнем в "кулата на галактиките на математическите знания" . Адмирации, Младен!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.