Истина е - не ти пука. Нито за мен, нито за това, което чувствам към теб. Прие ме като даденост, която винаги ще имаш... Е, ще трябва да те разочаровам - Не съм! И никога повече няма да бъда! Не защото не искам, а защото не трябва.
Изненадан ли си?
Не мислеше, че някога ще го направя, нали? Аз трябваше винаги да съм човекът в сянка, който не поздравяваш пред приятелите си.
Срамуваш ли се?
Едновременно с това обаче, бях и човекът, който трябва да те лекува от скуката.
Загуби ме...
Не само като забавление, каквото всъщност бях.
Загуби ме...
Обичам те, но те оставям.
Не си ми нужен вече.
Не обичам унижението, а това беше единственото, което ми даваш.
Писна ми! ...