Много загубено време с теб
Истина е - не ти пука. Нито за мен, нито за това, което чувствам към теб. Прие ме като даденост, която винаги ще имаш... Е, ще трябва да те разочаровам - Не съм! И никога повече няма да бъда! Не защото не искам, а защото не трябва.
Изненадан ли си?
Не мислеше, че някога ще го направя, нали? Аз трябваше винаги да съм човекът в сянка, който не поздравяваш пред приятелите си.
Срамуваш ли се?
Едновременно с това обаче, бях и човекът, който трябва да те лекува от скуката.
Загуби ме...
Не само като забавление, каквото всъщност бях.
Загуби ме...
Обичам те, но те оставям.
Не си ми нужен вече.
Не обичам унижението, а това беше единственото, което ми даваш.
Писна ми!
Не живея за твоето „Здравей". Не живея и заради теб самия, както си мислиш ти.
Какво чувстваш?
О, не! Ти не можеш да чувстваш. Ти не знаеш как. Няма кой да те научи. Дано и да няма, защото ще се почувстваш така, както аз сега...
Глупаво.
Светът за мен се събираше в едно-единствено име - твоето.
Не го заслужаваш!
Страх те е!
Да покажеш какво изпитваш. Да бъдеш искрен. Да обичаш.
Не ще те чакам да узнаеш как.
Просто нямам време.
Няма смисъл.
Не искам.
Край!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
