Мога ли да разкарам болката?
- Мога ли да разкарам болката? - попита малкият философ, заключил в ръце главата си.
- Не можеш да я премахнеш, но можеш да я овладееш. Като станеш по-силен от нея. Тя те разяжда само доколкото ти й позволиш... Но е безобидна, няма да те убие... Излъжи я. Кажи й, че не я чувстваш вече.
- Но как? Аз я усещам непрекъснато. - Тя е студът, който ме сковава. Тя е споменът, който ме огорчава. Тя е в сълзите, които превземат лицето ми.
- Ами тогава - Загърни се! Изтрий лицето си! Забравяй лесно, бъди безпаметен!Ето, вече я няма. Болката е единственото, от което нямаш полза, но имаш нужда. Тя ти трябва, за да живееш.
- А страхът? И него ли не мога да изоставя?
- Е, от страха нямаш нито полза, нито нужда... Той е фалшив аргумент на всяка религия и на всеки закон. Стопиращ фактор, ограничаващ фактор. Фактор, който те държи в подчинение - инструмент за манипулация - "Направи това или онова, иначе ще бъдеш наказан (казва законът) или възмезден (казва религията)''.
- Значи страховете не умират?
- Не и преди човека. Той е направен от страхове. В това е неговото несъвършенство. Иначе щяхме да сме богове.
Надигна глава, впери поглед пред себе си. Значи срещу някои неща не можеше да се бори. Изпълни го задоволство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Всички права запазени
