Мога ли да разкарам болката?
- Мога ли да разкарам болката? - попита малкият философ, заключил в ръце главата си.
- Не можеш да я премахнеш, но можеш да я овладееш. Като станеш по-силен от нея. Тя те разяжда само доколкото ти й позволиш... Но е безобидна, няма да те убие... Излъжи я. Кажи й, че не я чувстваш вече.
- Но как? Аз я усещам непрекъснато. - Тя е студът, който ме сковава. Тя е споменът, който ме огорчава. Тя е в сълзите, които превземат лицето ми.
- Ами тогава - Загърни се! Изтрий лицето си! Забравяй лесно, бъди безпаметен!Ето, вече я няма. Болката е единственото, от което нямаш полза, но имаш нужда. Тя ти трябва, за да живееш.
- А страхът? И него ли не мога да изоставя?
- Е, от страха нямаш нито полза, нито нужда... Той е фалшив аргумент на всяка религия и на всеки закон. Стопиращ фактор, ограничаващ фактор. Фактор, който те държи в подчинение - инструмент за манипулация - "Направи това или онова, иначе ще бъдеш наказан (казва законът) или възмезден (казва религията)''.
- Значи страховете не умират?
- Не и преди човека. Той е направен от страхове. В това е неговото несъвършенство. Иначе щяхме да сме богове.
Надигна глава, впери поглед пред себе си. Значи срещу някои неща не можеше да се бори. Изпълни го задоволство.
© Мирослава All rights reserved.
