Мога ли да разкарам болката?
- Мога ли да разкарам болката? - попита малкият философ, заключил в ръце главата си.
- Не можеш да я премахнеш, но можеш да я овладееш. Като станеш по-силен от нея. Тя те разяжда само доколкото ти й позволиш... Но е безобидна, няма да те убие... Излъжи я. Кажи й, че не я чувстваш вече.
- Но как? Аз я усещам непрекъснато. - Тя е студът, който ме сковава. Тя е споменът, който ме огорчава. Тя е в сълзите, които превземат лицето ми.
- Ами тогава - Загърни се! Изтрий лицето си! Забравяй лесно, бъди безпаметен!Ето, вече я няма. Болката е единственото, от което нямаш полза, но имаш нужда. Тя ти трябва, за да живееш.
- А страхът? И него ли не мога да изоставя?
- Е, от страха нямаш нито полза, нито нужда... Той е фалшив аргумент на всяка религия и на всеки закон. Стопиращ фактор, ограничаващ фактор. Фактор, който те държи в подчинение - инструмент за манипулация - "Направи това или онова, иначе ще бъдеш наказан (казва законът) или възмезден (казва религията)''.
- Значи страховете не умират?
- Не и преди човека. Той е направен от страхове. В това е неговото несъвършенство. Иначе щяхме да сме богове.
Надигна глава, впери поглед пред себе си. Значи срещу някои неща не можеше да се бори. Изпълни го задоволство.
© Мирослава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
кратко,но мъдростта в него е голяма!Поздрав.Хареса ми много!
-
Виж! Има хора даже които го харесват! Супер! Какво ти трябва повече в живота? (хоп, още един
-
Господи ! Та написаното е невероятно!!! Поздравления !
-
Не,бе,просто се базиках,така,за да стане по-интересно(ето още един
-
Пробвал съм! Не помага особено...Нима те вълнува колко коментара ще имаш? Тогава ето ти още един. По-добре е да не изневеряваш на себе си. А коментарите са вятър-работа
-
Да,бе,така е.Нито ти,нито аз можем да кажем какво е страхът.Аз просто изкуствено поддържах диалога,за да увелича броя на коментарите си и така по изкуствен начин да предизвикам интерес към есето си...но,уви,това не даде резултат...Айде,всичко добро...
-
Не бих го казал така! Страхът не е само за слабите и малодушни хора... Нека не правим велики обобщения по тази тема, а?
-
Пределът е разума...страхът е всеки ирационален синдром на слабите и малодушни хора...
-
Къде свършва страха и къде започва предпазливостта?
-
Да,но по-скоро от предпазливостта човек има полза,а страхът е винаги лош съветник...поне така аз мисля.
-
Не съм съгласен по отношение на страха. Мъдростта започва от страха! Това не съм го измислил аз... Ако човек не се страхува, всичко може да му се случи. Хватката е да не се страхуваш болестотворно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Там всичко пише- как и да си слаб ще се почувстваш силен;и да се страхуваш, ще победиш....Просто изчакай!