Едно от най-важните неща за един домашен любимец е да бъде добре дресиран. Осланяйки се на това твърдение, мисля да ви поканя с добре дошли в центъра на Хаоса, свърталището на Анархията – Цирка! (Или иначе казано – у Дома.)

 Великолепната аз, в ролята на Звероукротител, ще ви запозная с Моите Домашни Любимци (или така наречените Родители). Вмъквам се тихо в Клетката, където се провеждат всички Представления (при някои тази Клетка е Хола, при мен е Кухнята). Можете да забележите един Лъв, който лениво се е излегнал, с доста сънлив и безразличен вид и леко оплешивяваща грива (това е Баща ми), както и една определено енергична, работлива и шумна Лъвица (да, здрасти Мамо). Лъвицата веднага подушва подозрително въздуха, когато влизам в Клетката и ме гледа като с рентген.

 Ето тук започваме с тежката част – как да опитомим Лъвицата-Майка, която непрекъснато ни подозира в нещо лошо, което сме извършили, се каним да извършим или просто нямаме намерение да извършваме (поне засега). Моите съвети са: никакви резки движения; не поддържайте непрекъснат контакт с очи, но и не извъртайте прекалено бързо глава настрани; действайте спокойно и не позволявайте тя да усети страхът ви. С една дума: дръжте се нормално, без да бъдете прекалено дръпнати и без да се правите на много услужливи: това само усилва напрежението между вас.

 След като правя всички горе изброени неща, изчаквам Лъвицата да достигне своето ниво на спокойствие, при което започвам да “споделям” с нея. Всеки знае, че животните се чувстват приятно, когато някой им говори. Затова се предполага, че и на Родителското тяло му е приятно, когато му “споделяте” нещо. Слагам “споделяте” в кавички нарочно, понеже както сами се досещате си е чисто самоубийство да споделите на някой родител, че имате три двойки по математика; ново гадже, едно резервно гадже и едно друго гадже, което държите за всеки случай, защото се целува страхотно; че през изминалата седмица системно сте посещавали симпатичният сержант от второ районно; че именно вие сте подкарали чисто новата кола на баща ви, в не особено трезво състояние, след което сте се забили (а заедно с вас и колата) в чисто новата кола на съседа. Да, след като дадох няколко примери за неща, които не трябва да споделяте, ето ви примери за нещо, които можете да споделите (може и да сте си го измислили): че госпожата по биология е много доволна от системното ви участие в час (все пак сега сте на урока по възпроизвеждане, а вие го знаете този урок и без да отваряте учебника); че някаква позната е имала еди-какъв-си проблем, в който сте й помогнали; че сте помогнали на съседката с особено оперение от втория етаж да занесе покупките си у тях (естествено, че не сте, обаче кой ще тръгне сега да я пита дали сте го направили или не?) Важното е да се представите в добра светлина с тези “споделяния”.

 Е, стига по този въпрос. Само да уточня, че целта на цялата тази идея е, да направите Лъвицата-Майка ваш съюзник (или поне тя да си въобразява, че е такъв). Това е от изключително помощ, когато Лъвът-Баща реши да се прави на мъжкар и да се опитва да се бунтува – тогава тя ще излезе насреща му, ще ви защити и ще го постави на място.

 Разбира се, Лъвът изпада в такива настроения рядко (поне моя Лъв, де). Би било истински проблем, ако той се опиташе да опитоми Звероукротителя. Естествено, че не би могъл (Децата, Псевдотинейджърите и Тинейджърите не се поддават на такива неща), но самите му опити биха отровили живота на Звероукротителя.

 Едно от важните неща при дресирането на Лъвът, е да не нарушавате Личното му пространство и Уединението му. Да не говорим, че е недопустимо да подхвърляте остри критики, дори и да са в кръга на шегата, по адрес на външният му вид – никой Лъв не иска да чува, че е надебелял, оплешивял, остарял, че има смешен мустак (който прилича на малко космато животинче настанило се под носа му), или че е много старомоден и непрекъснато ви засрамва пред приятелите.

 Ще попитате: какъв е смисълът да се държим добре с Родителите?

 Ами… вие си обичате Домашните любимци, нали? И предполагам, че ще ви стане много кофти, ако някой от тях се окаже под гумите на някой камион (както се случи с моята котка). И тогава ще ви се прииска да сте ги извеждали на разходка по-често, да сте си играели с тях повече, и да сте се грижели за тях по-усилено.

 Мда – грижейки се по-добре за Домашните си любимци – Родителите, после няма да изпитвате угризения.

 С една дума: всички са доволни – и вие, и Родителите.

 Затова, да, твърдо мисля, че Родителите могат да бъдат Домашни Любимци – дори най-добрите, стига да ги дресирате както трябва.