Моите жестоки игри
Исках да ме забележиш. Исках да ме харесаш. Исках да полудееш по мен. Исках да ме обичаш. И успях. Сега ме гледаш тъжно и не разбираш защо избягах от теб. Сигурно ме мразиш. Не знам. И не ме интересува. Защото дори и да не искаш ти попадна в моите жестоки игри. Не се учудвай толкова, сякаш не ги играеш и ти. Въпросът беше кой първи ще се поддаде. Съжалявам, но ти загуби. Не вярвах да паднеш в същия капан, в който се хващат т.нар. ти завоевания. Мислиш, че ме обичаш? Не се залъгвай. Ще ме смениш с първото момиче, което се осмели да те доближи. Защото любовта е игра на достойнство и опазване на някаква глупава чест. Ако аз бях попаднала в твоя свят на постоянни свалки, щях да те изгубя завинаги измежду всички други. Но аз те запазих завинаги като участник в моите жестоки игри. Не се опитвай да заплачеш, за да проявя съжаление. Не се познаваме от скоро, за да не познавам и твоята жестокост. Сега и ти разбра какво значи да бъдеш прелъстен, използван и изоставен. Дано поне го запомниш, защото не вярвам това да те промени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Всички права запазени
