Улиците, по които вървя, не помнят грохота на битка за всеки дом. Стените на сградите не са надупчени от куршуми, не познават и болката от последните мигове на разстреляни до тях хора.
Моите улици са изпълнени със забързани за работа хора, с ученици, говорещи на висок глас за вървящата пред тях група от смеещи се момичета.
Моите улици са понякога сиви, а друг път озарени от слънчевите лъчи на един щастливо изживян ден. Понякога биват огласяни – от преминаващата с надути клаксони колона от украсени за сватба автомобили, друг път - са притихнали от скръб, когато по тях върви прощална процесия.
Моите улици нямат блясъка на тези в Мадрид, Барселона, Париж, или Ню Йорк. Те са често без осветление, поради повреда в електрозахранването и въпреки това са по-светли от ден, защото мислите, които се въртят в ума ми, са за мъничките слънца около мен. Всеки един любим Човек е слънчице, което свети милиарди пъти по-силно от всичките проклети осветителни тела от всички световни улици, взети заедно. З ...