Улиците, по които вървя, не помнят грохота на битка за всеки дом. Стените на сградите не са надупчени от куршуми, не познават и болката от последните мигове на разстреляни до тях хора.

Моите улици са изпълнени със забързани за работа хора, с ученици, говорещи на висок глас за вървящата пред тях група от смеещи се момичета.

Моите улици са понякога сиви, а друг път озарени от слънчевите лъчи на един щастливо изживян ден. Понякога биват огласяни – от преминаващата с надути клаксони колона от украсени за сватба автомобили, друг път - са притихнали от скръб, когато по тях върви прощална процесия.

Моите улици нямат блясъка на тези в Мадрид, Барселона, Париж, или Ню Йорк. Те са често без осветление, поради повреда в електрозахранването и въпреки това са по-светли от ден, защото мислите, които се въртят в ума ми, са за мъничките слънца около мен. Всеки един любим Човек е слънчице, което свети милиарди пъти по-силно от всичките проклети осветителни тела от всички световни улици, взети заедно. Затова и моите улици са с мирис на море и летен спомен, който излъчва топлина, достатъчна да разтопи ледовете на Арктика.

Моите улици са тихи, когато нощем хората спят, или правят Любов някъде сред мъждукащите светлинки на отсрещния блок.

Остават често без дъх, когато някой надрусан джигит префучи с тунингования си до неузнаваемост „Голф” покрай преминаващи безгрижно деца. Правят път на червените стрели на пожарните автомобили, бързащи да спасят човешки живот от огнен капан. Отбиват встрани, за да мине линейка, прелитаща с пуснати светлини и виеща за помощ сирена...

Такива са моите улици. Обикновени до болка. Единствени, родни. Обичащи, дишащи, прашни.

Моля се само никога да не стига до тях грохотът на битка за всеки дом. Стените на сградите да не бъдат надупчени от куршуми. И мислите, които се въртят в ума ми, да са за мъничките слънца около мен, а не за любими хора, които чакат писмата ми от фронтовата линия, или семпло листче с няколко реда - изпратена от другиго вест, че мен вече ме няма...

Моите улици нямат блясъка на тези в Мадрид, Барселона, Париж, или Ню Йорк. Те са често без осветление  и въпреки това са по-светли от ден, защото Любовта е по-силна от Слънцето и винаги, когато я срещам, знам, че никога няма да се загубя...

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас