Може би
Може би
Бях далече, толкова далече… Двадесет години живях в един излишно измислен от мен самата свят, за да се почувствам важна за себе си… Важна в собствения си несъществуващ свят.
А ти бе до мен през цялото това време. Държеше ме за ръката, когато се страхувах от тъмното, слагаше мокра кърпа на челото ми, когато бях болна, попиваше сълзите ми, когато не знаех за какво плача…
Сега пак си до мен и аз пак съм си там - в нищото. Обаче, с годините сякаш нищото започна да придобива смисъл и бавно, малко по малко измисленият свят започна да се превръща в реалност.
Ти си упорит и не се отказа, а може би на това му казват „любов“ ?! Кой ще каже, аз не знам?
Да ти благодаря ли? Може би заслужаваш… Затова, че още си до мен и продължаваш да се опитваш да ме държиш на повърхността. Дръж ме здраво!
Дали те обичам?! Не знам, кой друг би могъл да каже…
© Манипулирам Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Разбрах те напълно! Може би си права за себе си - щом ти е хубаво там, защо пък не? Защото аз съм нищо, ако съм в нищото ... Бъди! Светли дни!
-
Така е М - пречупваме. Ти знаеш най -добре!
-
Интересно е как различните хора тълкуват думите по различен начин и как пречупваме всичко през призмата на нашите усещания, мисли и нагласи към света...Два коментара, които са толкова разнопосочни.
Валентин, на въпрос 2 - опитвам се и сама, но ми е трудно, защото ми е хубаво там, в измисленото нищо. Там си летя високо, високо -
На въпрос 1 - той ще трябва да каже. Но досега не е ли го казвал?
На въпрос 2 - друг не би могъл да отговори, освен теб самата. Щом искаш да те държи здраво, не си много уверена. Трябва и сама да стоиш здраво на земята! Поне последните издишани от теб слова показваха това! -
Благодарствена изповед! Трогателно! Хубаво е да имаме някой до себе си в трудно моменти, когато сме слаби, за да ни държи! Продължавай напред!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
