може би
Когато принца целуна принцесата,тя кокетно отвори очи и изкрещя:
"По-дяволите нямаха ли някой друг принц...?"
Принцът ама хич не се обиди той я погледна вдигна я на ръце и я отнесе на бялото си магаре. Тя го руга през целият път,че и миришел лошо,че това не било жребец а муле. Той я слушаше и тайно се усмихваше. За какво беше цялата тази врява,когато след година и тя щеше да се обезличи. да замирише на манджа,да ражда деца и да си затваря устата. Така,че нека сега си говори после нечии "силен мъжки юмрук" ще и затваря устата. Но тя не беше наясно и от женската си позиция без да подозира,че красотата е точно толкова преходна,колкото любовта продължаваше да крещи,докато бавно се отдалечаваха и слънцето залязваше на хоризонта...
"По-дяволите нямаха ли някой друг принц...?"
Принцът ама хич не се обиди той я погледна вдигна я на ръце и я отнесе на бялото си магаре. Тя го руга през целият път,че и миришел лошо,че това не било жребец а муле. Той я слушаше и тайно се усмихваше. За какво беше цялата тази врява,когато след година и тя щеше да се обезличи. да замирише на манджа,да ражда деца и да си затваря устата. Така,че нека сега си говори после нечии "силен мъжки юмрук" ще и затваря устата. Но тя не беше наясно и от женската си позиция без да подозира,че красотата е точно толкова преходна,колкото любовта продължаваше да крещи,докато бавно се отдалечаваха и слънцето залязваше на хоризонта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стоименов Всички права запазени
