blue (Николай Стоименов)
1 0
15.11.2004 г., 14:21 ч.

може би 

  Есета
2211 0 3
Когато принца целуна принцесата,тя кокетно отвори очи и изкрещя:
"По-дяволите нямаха ли някой друг принц...?"
Принцът ама хич не се обиди той я погледна вдигна я на ръце и я отнесе на бялото си магаре. Тя го руга през целият път,че и миришел лошо,че това не било жребец а муле. Той я слушаше и тайно се усмихваше. За какво беше цялата тази врява,когато след година и тя щеше да се обезличи. да замирише на манджа,да ражда деца и да си затваря устата. Така,че нека сега си говори после нечии "силен мъжки юмрук" ще и затваря устата. Но тя не беше наясно и от женската си позиция без да подозира,че красотата е точно толкова преходна,колкото любовта продължаваше да крещи,докато бавно се отдалечаваха и слънцето залязваше на хоризонта...

© Николай Стоименов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истината е, че много ми напомня на Шрек (въпреки че се откриват и някои разминавания). И в крайна сметка поне филмчето свърши хубаво, за разлика от твоето есе.
  • тъжната истина
  • Мисля че е добре написано, мисля също че имаш право,но ми се искаше да не е така.
Предложения
: ??:??