"Може ли да обичам някого и да го наранявам?"
Може, разбира се. Щом някой може да вдигне 200 килограма от лежанка или да влачи цял автобус, защо да не може нещо, на пръв поглед толкова простичко? Все пак всеки през живота си е изпитвал и обич, и омраза, и са го обичали и са го осмивали. Но нали, щом обичаме някого, искаме той да е добре? Това означава да не го караме да се чувства зле - да не го осмиваме. Но ако ние, най-близките му хора, не го правим, то тогава - кой? Дали по-лесно се понася да те нарани близък човек или някой, който не те познава? Ако използваме съветите на старите хора, то преди да обидим някого, трябва да се поставим на негово място и да видим дали ще се чувставаме добре. Но сега никой не го прави. А може би точно там се крие разковничето на добрите човешки взаимоотношения. Да вземем пример с любим човек. Приятен ли ни е? Да. Искаме ли да го нараним? Не. Ще ни е приятно ли, ако той ни злепостави? Не. А тогава защо го правим? И тъй като и този въпрос е риторичен, ще ...