16.09.2009 г., 22:27

Можем ли отново?

2.5K 1 1
1 мин за четене

  Ето ме пак в началото. Стоя до теб и съзнанието ми е празно, краката ми треперят, сърцето ми бие толкова лудо, устните ми мечтаят да докоснат твоите, тялото ми жадува за топлината на твоето. Гордостта - само тя ме възпира да послушам лудостта, взимаща връх над съзнанието ми. Стоиш пред мен и ме молиш за прошка. Прегръщаш ме, без да ти отвръщам и ме молиш да те приема обратно. Тъкмо, когато успях да събера парченцата от сърцето, което ти разби, ме молиш да ти направя място в него отново. Вече не знам. Не знам дали съм готова да ти простя, да ти дам власт над мен  и сърцето ми. Гледаш ме и ме изпиваш с поглед. Знам, че съжаляваш, знам, че се разкайваш - усещам го в очите ти и гласа, който така отчаяно ме моли за прошка. Нарани ме! Не съм сигурна, че мога да го понеса отново, не съм сигурна, че заслужаваш втора възможност. А ти ме молиш! Как да се боря с това? Докосваш ме, целуваш ме, а аз дори не те поглеждам. Казваш, че няма да ме нараниш никога вече. Не вярвам! Вече не. Можем ли да започнем отначало? Можем ли да върнем времето до момента, в който всичко приключи? Можем ли да бъдем, каквито бяхме? Можем ли отново да си върнем любовта? Дилема, пред която ме изправяш и искаш отговор, без да помислиш, без да съзнаваш, че не е толкова просто, а адски трудно и болезнено. Колко трудно се давала прошка, дори когато обичаш. Колко трудно било да приемаш някого обратно, дори да се разкайва и моли. Колко е трудно да бъдеш тази, която само допреди си искала да забравиш и изтриеш напълно. Колко е трудно да върнеш лентата назад и да забравиш. А възможно ли е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... Трудна дилема... Мисля, че няма точен отгвор на този въпрос. Но в повечето случаи е трудно да се започне отначало, защото никога няма да е същото, особено след като единия е бил наранен...

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...