9.12.2007 г., 19:56 ч.

Монолог? 

  Есета » Лични
1674 0 5
3 мин за четене
*Забрави го! Той не заслужава!
Зная, миличка, зная, че така!
*Защо тогава продължаваш да се тормизиш и унижаваш пред него?
Не зная, миличка, не зная... Не мога да продължа напред без да зная как е... Къде е... С кого...
*Но защо те интересува?! Той те направи хиляди пъти на глупачка, без да го интересува как си и какво ще ти бъде!
Зная, миличка, и това го зная... Всичко зная, зная, че си права, но не мога да те послушам, не мога.. Разбираш ли... Умирам за него! Той ще си остане най-важният... Където и да съм... Който и да е до мен...
*Продължи напред, имаш човек до себе си, забрави човечето! Разбери, че не заслужава! Спомни си сълзите, пропиляни заради него! Спомни си думите изхабени... Спомни си всеки лош ден!
Помня всичко, помня, мила... Но отдавна му простих всичко... ВСИЧКО! Помня сълзите... Горчиви бяха... Но ги преглътнах... Помня думите... Много бяха, но нали затова ни е гласът - да говорим, дори напразно... Помня всеки лош ден... Но помня и хубавите... Помня деня, в който разбр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звездичка Всички права запазени

Предложения
: ??:??