Светът е разнообразен ,в него можем да открием ,както добродетели,така и "злодеи",както справедливост така и несправедливост. Всеки човек има различни стремежи ,на едни се доближават до доброто ,а на други до греховното.

    Справедливостта и добротата са идеалите на всяко едно време. Представете си света без доброта и справедливост ,всеки ще бъде осъждан,осмиван, накърняван, светът няма да е същия ,ще бъде тъжен и безсмислен.  Сега си го представете без злокобност и несправедливост ,сега той ще е пълен с добродетели ,всичко ще е идеално ,дори няма да е и като в приказките ,защото там винаги има един злокобник ,който се опитва да развали всичко ,но идва един рицар ,който залавя злодея и след това заживяват дълго и щастливо. В света трябва да има баланс между доброто и злото ,защото в противен случай доброто ще се обезличи.

     Справедливостта и добротата са вечните морални морални ценности ,които стоят в началото на пирамидата, тъй като от тях започва и свършва всичко. Тези ценности са олицетворение на доброто и клонят към святото,искреното и чистото,но за съжаление в днешно време и като цяло те не са толкова на почит ,например воините никога не са били провокирани от някаква благородна цел ,а точно обратното заради материални облаги,жени и земи неща ,които само се противопоставят на справедливостта и добротата. 

   "Добър е животът ,изпълнен с добри дела"-добрият живот се състои в постигането на "евдемония",понятието се превежда като "щастие" или по-точно "човешко добруване". Предишните разбирания за щастие се различава от днешното. За днес щастието се разбира като вътрешно чувство ,докато в Античността щастието се е състояло в това да действаш според морални принципи. Спрямо древните гърци човек трябва да се стреми към добър живот,виждането на философите е различно и отговаря на въпроса "Как да живеем, за да постигнем щастието?".

   Според Сократ добър е животът ,в който непрекъснато изследваме дали постъпваме справедливо. Той не прави разлика между добрия и справедлив живот ,т.е. за да живее човек добре и щастливо ,той винаги трябва да изследва кои негови действия съответстват на справедливостта и винаги да я следва в постъпките си.

    Когато атиняните осъдили своя съгражданин Сократ на смърт по обвинение, че не почита боговете и развращава младежта,приятелите му искали да организират неговото бягство от затвора.  Платон предава срещата в тъмницата между Сократ и Критон. Той увещава Сократ да подкупят пазачите, за да може да избяга. Но Сократ нито се съгласява, нито отхвърля предложението на своя приятел,а го приканва заедно да изследват как е най-добре и най-справедливо да се постъпи. Изследването им започва от твърдението, че "най-добре трябва да се грижим ,не да живеем,а да живеем добре". Така стигаме до извода ,че е по-добре да понесеш несправедливост и да изтърпиш наказанието си,отколкото сам да извършиш несправедливост и да избягаш от правосъдието.

    "Добър е животът ,в който човек осъществява предназначението си"- Аристотел. От всички дейности щастието се избира само и единствено заради самото себе си ,не заради нещо друго. Една дейност е добра само тогава,когато е насочена към осъществяването на определена цел,"един нож е добър,само ако реже добре,едно растение  е добро ,само ако цъфти и расте",а що се отнася до човека ,неговите действия правят живота по-добър само ако са насочени към утвърждаването на моралните принципи."Аз знам,че нищо не знам" -"Апология на Сократ"-Платон -"Аз съм по-мъдър от този човек,защото възможно е никой от двамата ни да не знае нищо добро,но той си мисли,че знае нещо много,без да знае,а аз не мисля,че знам,както всъщност и не знам. Изглежда ,поне мъничко съм по-добър от него в това,че което не знам,не мисля,че го знам "-знаещото незнание на Сократ. За да осъществи потенциала си човек ,той трябва да използва своя разум, както и да живее в разбирателство с другите.

    За да постигнем добрия живот и самото щастие ние трябва да се стремим да се усъвършенстваме като човешки същества ,като действаме съгласно моралните принципи и норми в общността. Моралното съвършенство представлява следствието от установения ред - ставаме благочестиви чрез извършване на справедливост. Моралното съвършенство е възможно и в днешния свят . "Няма никаква стойност животът на хора,отдадени само на наслади,без разум и без нравственост"- Кант ,прекъсне ли веднъж  нишката морално съвършенство - разум ,справедливостта е трудно постижима дори непостижима.