Почти всички човешки проблеми са били свързани с това, кое е добро и кое зло. Всички твърдят, че знаят какво е добро и зло и няма значение дали става въпрос за религия, отношения, действия, винаги ще се намери някой, който ще ти каже „Грешиш! Това, което правиш, не е добро! Помисли си! Поправи се!...” Как може да се формулира доброто и злото? Ще ги разгранича и опиша поотделно такива, каквито означават за мен доброто и злото. Въпреки че това ще е много относително, защото всичко се слива и преплита – доброто за мен е зло, за друг е обратно. И така… Доброто, какво всъщност е за мен? Когато правя добро, се чувствам щастлив, да помагам на човек, изпаднал в беда с това, което разполагам, без користни мисли. Ако събереш една влюбена двойка, която не може да говори за чувствата си един към друг, като им обясниш и разясниш любовта, която погубват с мълчанието си. Това е прекрасно, равносилно на добрината – все едно си спасил човешки живот, защото нищо не се знае за нервната система и психическата нестабилност, която може да ги подложи на страдания, които ще искат да прекратят със загубата на живота си. И така, доброто е съпроводено от щастието, но злото винаги се бута в тях, за да ги раздели и да възцари мрак и тъмнина, да властва Сатанизма… Злото, как съм изградил ценностната си система и какво е за мен. Така както доброто е сиамският близнак на щастието, така и злото сравнявам с нещастието. Злина има във всички хора в умерени количества, но колко я показват, това е много индивидуално, затова не мога да уточня колко е достатъчно, но е в рамките на допустимото. Ако можеш да постъпиш правилно като помогнеш и се държиш любезно, но не искаш, противоположността на това е твоята стихия и всичко онова, което е антонима на доброто, то тогава си зъл. Ето тук стигнах до един парадокс, в който аз самият се оплетох… Да, може някой човек да е добър и лош. И ги може едновременно. Защо? Защото Хората са различни и в това е нашата сила, различни са и ценностните системи, различни са и представите за щастие, зло, омраза, добро, любов… Затова моята размисъл върху тези чувства са от моята гледна точка, извлечена от моите разбирания за доброто, което за други е лошо. Но пък аз съм щастлив, че намерих любовта, която отразява всичките мечти и надежди, щастлив, че имам теб, Марина! Защото в крайна сметка не е ли това важно – да сме щастливи?