Сега се предполага, че би трябвало да посоча моя избор между разума и сърцето. Но всъщност мисля да направа още нещичко, ще споделя резултатите от моя вече направен такъв. Но това малко по-късно...
 Ако попитаме някого какво трябва да последва човек, разума или сърцето, ще чуем много разнопосочни мнения. Започващи от това, как разумът трябва да е пътеводната сила в отношенията между хората и стигащи до това, че сърцето е нещото, на което трябва да се доверяваме безпрекословно. Разумът е нашата мяра за осъзнатото, той представлява обективната действителност. А сърцето ли? Сърцето - това са нашите чувства, емоции и копнежи.
         Тук дойде време да разкажа за моя избор. Изборът на сърцето, на отдадеността, безрезервната любов, неискайки в замяна нищо друго, освен обич. Въобразявайки си, че съм една Жулиета в 21 век, борейки се заедно със своя Ромео за любовта си чрез безбройни есемеси, имейли и телефонни обаждания. Колко цинично, нали? Смях, щастие, привързаност, любов. Дотук добре. Разочарования, лъжи, неизпълнени обещания, недоказани думи  и разбити сърца. Но сега разбрах. Сърцето никога няма да е цяло и никога няма да мога да го залепя, но не е и необходимо. То има да бие още дълго в моите гърди, въпреки че позволих да го ранят. То може да понесе още много, защото е изпълнено с надеждата, че някога някъде ще намери щастието в истинската му същност.
  Уви, в живота често се случва да се лутаме безкрайно между желанията на сърцето и предпазливостта на разума.Но защо се налага това? Не е ли сърцето най-добрият съветник? Или пък трябва да се подчиним на разума и да помислим преди да направим нещо, вместо сляпо да поемем по пътя,който ни подсказва сърцето? Тази вътрешна борба погубва. Вероятно разумът избира най-правилното, но сърцето говори по-убедително и по-истински. В повечето пъти ни залъгва и заблуждава, но в крайна сметка му се доверяваме, защото именно тук усещанията са най-силни. Паскал е казал: "Сърцето има свой собствен разум, недостъпен за разума". В подкрепа на това негово твърдения се сещам, че скоро попаднах на статия в интернет, в която пишеше как учените са доказали, че в сърцето има наличие на 40 000 собствени мозъчни клетки, което потвърждава това, че сърцето има свой собствен разум.
    Често казват, че когато човек обича, става по-малко разумен. Когато се налага да вземем рационално решение, трябва да изключим емоциите. Можем ли да сме справедливи и същевременно емоционално обвързани? Сякаш на единия полюс стоят нашите чувства и сетивност, а на другия се намират разумът и трезвата мисъл. Но аз не смятам, че това са две коренно различни и самоизключващи се понятия. Напротив!Те са част от едно-нашата душевна цялост. Между разума и емоциите няма толкова голямо противоречие и контраст, защото именно разумът обяснява източника на нашите емоции и усещания.
И сега какво? Разумът или сърцето? Бих казала, че на човек е даден малко разум, за да разбере, че не може да живее само с него, необходими са и чувства. Моят съвет към вас е да обичате със сърцето си, а не с ума си.