25.07.2012 г., 16:25

Моят спасител :)

2.2K 0 0


Вече изпитвам трудност дори да опиша чувствата си с думи. Преди беше по-лесно. Сега явно чувствата ми вече не са толкова прости. Когато годините напредват в моя живот и изживявам хубави и лоши неща... душевността ми се задълбочава и става сложна. Или пък просто от самия живот нямам възможност да правя това, за което преди отделях толкова време. И с какво съм заета? Или вече просто съм се изчерпала...?! Надявам се, че все още го мога - писането. Защото то винаги е било спасителят ми в ситуациите, когато листът хартия става единственият слушател на най-дълбоката ми чувственост.

 

24.07.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...