Jul 25, 2012, 4:25 PM

Моят спасител :)

  Essays » Others
2.2K 0 0


Вече изпитвам трудност дори да опиша чувствата си с думи. Преди беше по-лесно. Сега явно чувствата ми вече не са толкова прости. Когато годините напредват в моя живот и изживявам хубави и лоши неща... душевността ми се задълбочава и става сложна. Или пък просто от самия живот нямам възможност да правя това, за което преди отделях толкова време. И с какво съм заета? Или вече просто съм се изчерпала...?! Надявам се, че все още го мога - писането. Защото то винаги е било спасителят ми в ситуациите, когато листът хартия става единственият слушател на най-дълбоката ми чувственост.

 

24.07.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...