„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сама съм на най-високия връх на земята. Повдигайки се на пръсти мога да докосна небето, а около мен - атмосфера. Само аз и тази мелодия, която ме кара да мечтая. В продължение на няколко минути виждам картини, които никога няма да видя, сякаш се рея из облаците. В един такъв момент се чувствам истински свободна, щастлива, като единствения човек на тази планета, получил всичко, което желае... Докоснат от Бога, просто мечтател... „
Не случайно започвам есето с именно точно тези думи, които бях написала преди известно време, защото продължавам да се чувствам така и до момента. Немислимо е да обясниш необяснимото, точно така бих го нарекла чувството, което изпитвам щом чуя някоя любима мелодия. Све ...