7.07.2010 г., 23:49

Мъжът е този, който избира жената, която вече го е избрала

3.9K 0 4
1 мин за четене

   Светът като уравновесено цяло е възможен чрез двете половини: Мъжът и Жената. Те непрекъснато се търсят, респективно Мъжът търси своята половинка и Жената търси същото. Най-важното е да не се разминат, да се намерят в морето от лица, в света от хора. И най-хубавото е, когато това се случи навреме. Твърде пожелателно и толкова трудно осъществимо. Целунатите от Бога се срещат на точното място и в точното време. Обикновено човек е призван дълго да търси, да сравнява, да копнее... докато дойде Тя (истинската) или Той (истинският).

   Безспорно жената "разпознава" първа и то най-вече със сърцето си. Жената сякаш още с раждането си носи в сърцето си един образ, един мъж, който е истинският или единственият. Въпрос на шанс от страна на съдбата е тя да го срещне в подходящия момент. Тя първа го "разпознава", дори и на подсъзнателно ниво. И сякаш като в огледален образ желаният мъж се оглежда в нея. Жената може и да не подозира всичко това. Но тя неволно го зове, непреднамерено го привлича. И той - истинският мъж, в случая "нейният" мъж, също я разпознава. Мъжът я избира, без дори да подозира, че тя вече го е избрала. Всъщност тя се влюбва в неговото влюбване. Намира онзи мъж, който може слънцето да ù свали и в очите да я поздрави. Онзи мъж, който може да не е първият, но да е последният. Тогава и двамата ще бъдат сигурни, че тя е последната, че той е последният, че няма връщане назад - това е любовта завинаги.

   Намерена е половината, уравновесява се светът. Времето в това отношение  е без значение. Това случване може да бъде в годините на младостта, но не е изключено и в годините на зрелостта.

   Случило се е чудото - разпознаването в огромния свят с неговите неумолими закони. Раждат се харесването, копнежът, любовта, увереността, че това е човекът, единственият.

   И колкото да е странно и непонятно, мъжът е този, който избира жената, която вече го е избрала.

   Съдбата се е погрижила за това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислава Златева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...