На 40 е страшно
Страшно е да се влюбиш на 40. По-точно страшното идва от разлюбването, от момента между „трябва” и „искам”. Тази дилема в по-ранна възраст не е толкова разкъсваща и фатална. Но на 40 звучи като отронен есенен лист, който оставя дървото в студените му зимни дни голо, съвсем голо. Като потъпкана мечта, като разумно безразсъдство. „Трябва” те дърпа към някаква социална принадлежност, към статус, към невъзможност, това е табу. А в „искам” крещи Егото, инстинктът, онази неудовлетворена потребност, заради която нараняваме Аз-а си. 20%-ното ни жалко осъзнато Аз крещи, че е недоволно, че го побъркваме между Ид и Супер Его, между животинското в нас и ценностите ни. То ни отмъщава, прави поведението и постъпките ни неадекватни, нелогични, объркани. Хвърля ни в депресия или мания, предрешена като работохолизъм. Какво да се направи тогава? Как да се справим с това, без да се самоунищожаваме? Ако изберем разумното, това, което е социално приемливо, ще останем нещастни (защото нещастието ни е провокирало да запълним тази си неудовлетворена потребност, потребност от обич). Ако пък изберем онова, което искаме, без да ни е грижа за останалите наранени, това не е гаранция, че ще сме щастливи и в краткото ни оставащо бъдеще. Отговорността е огромна. Несигурността също. На 40 това се преживява много трудно, на 50 сигурно е смазващо, а на 60 – фатално. За любовта няма възраст, тя идва ненадейно, връхлита те изневиделица, дори когато си си мислел, че това никога повече не би могло да ти се случи, че няма да го допуснеш, защото неведнъж си се парил и си разбрал, че емоциите разрушават, убиват те бавно и сигурно. Никога не казвай „никога”, защото точно това ти се изпречва като предизвикателство. Като че да те пробва колко си силен, имаш ли воля, обичаш ли се достатъчно, да ти покаже кой си всъщност. Такава е любовта. Любовта, която на 40 е по-красива, по-дълбока, по-истинска, по-страстна, по-непредсказуема, по-животворна, по-непреходна, по-непрежалима... и затова толкова страшна!
© Изида Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
няма нищо лошо в тази възраст. просто да се влюбиш на 40 е съвсем различно от това да се влюбиш на 20. тогава осъзнаваш наистина цялото значение на думата "любов". хубавото е, че любовта е осъзната, не е само хормони и купони, думата е изпълнена отвсякъде със съдържание и както има една стара приказка - жената не само знае какво иска, но и може. страшното... страшното е, че обикновено се "люлее" между "искам" и "не бива", между чувства и отговорности, между сърце и разум, особено когато не е съвсем сигурна в "обекта", защото на тази възраст сигурността и спокойствието вече са цел. дълга тема, а и индивидуална. но възрастта си е хубава - питайте ме
-
Хубаво есе, а и най-вероятно си права... Чувам вече от доста жени това, което си описала. Аз съм под тази възрастова граница, но понесла своите социални отговорности мисля, че разбирам за какво говориш и да ти кажа чак страх ме хваща. Много сме уязвими, завърта ни живота, тече си реката и в един момент бу-у-ум. Не мисля, че бих искала да скоча с главата надолу, ако ми се случи. Един човек някога ми казваше "Любовта е най-лошото нещо, което може да ти се случи". Попитах защо естествено, за мен бе страхотно преживяване в този момент. "Защото човек губи разсъдък. Затова."
Хубаво есе, щом подтиква към размисли -
Офелия, благодаря, че отдели цели два коментара на мен, виждам, че си критична към всички, чак започнах да се замислям. Може би си права, че сама си слагам "спирачки" и не искам да се насладя на живота. Точно за това се страхувам да се влюбя. Не можеш да ме укоряваш за това, ако можеш, разбери ме (психолога прави това, а не размахва пръст). Имаш претенции да разбираш и от психоанализа, но не казваш защо съм такава. Само махаш пръст, като че ли всички трябва да приемат живота както ти го приемаш, много тесногръдо и субективно разбиране. Има толкова много причини, човек да се чувства по този начин (като мен). Не можем всички да зарязваме съпруг и деца и да се наслаждаваме на новата си любов, от която не изискваме, а само черпим. Това, представи си, не е отживелица, а се нарича Ценностна система, на която е трудно да изневериш. А за заглавието, не обвинявай без доказателства, или ти прави удоволствие да провокираш: това изречение може да мине през главата на поне една четвърт от населението, в даден момент, средно статистически. Дори открития се правят едновременно от няколко човека, независими един от друг. Може би първо трябва да проверявам в Гугъл има ли подобно заглавие, за да коригирам своето до автентично?! Драго ми беше.
-
Защо ли грубите критики (които нямат нищо общо с критично отношение, без защитени аргументи против, а само хули, като на пазар) идват все от хора, които нищо не публикуват в този сайт, та да се съпоставим с тяхното разбиране на нещата? Мненията са важни за мен, но нека са обосновани и аргументирани. Моите уважения! Който разбрал, разбрал.
-
Аз съм на 46 и си имам сърдечна тръпка, и хич не страдам, а гледам пълноценно да гребя... защото после може да няма утре... А знаеш ли кое е най-хубавото - не правя никакви планове! Мисля, че на всяка възраст, като се влюбиши започнеш да градиш планове - гърмиш отвсякъде!
-
Поздравления! Добре, че днес открих и теб, Незабравима!
-
Сърдечно благодаря на всички: Мая Попова, Марина Стоянова, Безжичен, Веселка, Ивон, Антоан Антонов, Юлия Димитрова
-
Интересно четиво!
-
Пишеш мъдро и интересно!!!
Много ми хареса...
Поздравления!!! -
Марина, благодаря ти за този хубав стих, ако имаше опция, бих си го прибавила в любими. Такъв автор не открих тук, за да видя и другите му неща. Но това е истината за тази възраст!
-
Жената след 40 е разцъфнала, благоуханна роза. И остава такава, дори в ранния и не толкова ранен следобед!
-
Благодаря Ви, момичета Взех си бележка и редактирах края, защото наистина не става ясно иначе, защо е страшна. Усмивки!
-
Заглавието и последното изречение не са в синхрон, има противоречие!!!
Прекрасно есе!!!
Някъде прочетах това:
Жената на 40
автор: joy_angels
Жената на 40 не е на толкова –
живяла е едва 40 пролети,
а като че ли били са само есени
и все порои са се свличали по кожата.
Жената на 40 не се подлъгва,
не се подхлъзва по очи и обещания,
защото цялата е в синините на доверия и
приятелства отплували към нищото.
Жената на 40 е строга,
макар усмивката й да разцъфва зимата -
не чака тя измамност на понятия
да стоплят погледа й, а разпалва печката.
Жената на 40 е скъпа
и все по-скъпа е на думите,
прибира във сандъка своите “искам”
и нищи ги, когато мракът даже спи.
Жената на 40 е щедра
и все по-щедра става на мълчания -
затуй когато промълви “обичам”
по нечий гръб припламва жиг.
Но тя прескача есенните проломи
и щедра пролет в дланите засява,
щом токчетата й припяват до мъжа,
открил жената на 40.
Интересно съвпадение!!!
-
така е. абсолютно вярно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много важно на колко е, важното е истинска ли е, може ли да завихри стихията и да остане невридима...едва ли. Няма безплатен обяд.
Но любовта винаги е любов независимо на колко е жената, но на 40 вече е осъзната!