На 40 е страшно
Страшно е да се влюбиш на 40. По-точно страшното идва от разлюбването, от момента между „трябва” и „искам”. Тази дилема в по-ранна възраст не е толкова разкъсваща и фатална. Но на 40 звучи като отронен есенен лист, който оставя дървото в студените му зимни дни голо, съвсем голо. Като потъпкана мечта, като разумно безразсъдство. „Трябва” те дърпа към някаква социална принадлежност, към статус, към невъзможност, това е табу. А в „искам” крещи Егото, инстинктът, онази неудовлетворена потребност, заради която нараняваме Аз-а си. 20%-ното ни жалко осъзнато Аз крещи, че е недоволно, че го побъркваме между Ид и Супер Его, между животинското в нас и ценностите ни. То ни отмъщава, прави поведението и постъпките ни неадекватни, нелогични, объркани. Хвърля ни в депресия или мания, предрешена като работохолизъм. Какво да се направи тогава? Как да се справим с това, без да се самоунищожаваме? Ако изберем разумното, това, което е социално приемливо, ще останем нещастни (защото нещастието ни е провокирало да запълним тази си неудовлетворена потребност, потребност от обич). Ако пък изберем онова, което искаме, без да ни е грижа за останалите наранени, това не е гаранция, че ще сме щастливи и в краткото ни оставащо бъдеще. Отговорността е огромна. Несигурността също. На 40 това се преживява много трудно, на 50 сигурно е смазващо, а на 60 – фатално. За любовта няма възраст, тя идва ненадейно, връхлита те изневиделица, дори когато си си мислел, че това никога повече не би могло да ти се случи, че няма да го допуснеш, защото неведнъж си се парил и си разбрал, че емоциите разрушават, убиват те бавно и сигурно. Никога не казвай „никога”, защото точно това ти се изпречва като предизвикателство. Като че да те пробва колко си силен, имаш ли воля, обичаш ли се достатъчно, да ти покаже кой си всъщност. Такава е любовта. Любовта, която на 40 е по-красива, по-дълбока, по-истинска, по-страстна, по-непредсказуема, по-животворна, по-непреходна, по-непрежалима... и затова толкова страшна!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Изида Todos los derechos reservados
