Моля.
Трудно ми е да говоря като чуя тази дума. Може би си прекалено красива. А може би някой в този извратен свят е решил, че същество като теб заслужава нещо по-различно от нежност. Толкова си великолепна! Ако бях поет, сигурно щях да напиша, че очите ти са сини като небесата, или пък пъстри досущ като дъгата, но не! Небето и дъгата от теб са видели този цвят и красота! Ако бях писател щях да те сравня с Вселената, която носи живот, Луната, която невинно пази Светлината, когато Мрака властва над Света, Слънцето, звездата, която праща топлина и Светлина. Няма! Слънцето се срамува от твоята сияйна душа, Луната, предполагам, заради теб изгрява, Вселената? – та ти си Вселена пълна с доброта!
Знам! Знам как ти звучи. Знам, че ти се струва нереално и прекалено. Знам, смяташ, че вероятно искам отчаяно да те привлека. Но знам и че на колене бих паднал, ако ще те направи щастлива!
Защо!? Защо е толкова нормално да обиждаш и потъпкваш тези прекрасни същества?!
Това е – стига сме търпели – въст ...