Моля.
Трудно ми е да говоря като чуя тази дума. Може би си прекалено красива. А може би някой в този извратен свят е решил, че същество като теб заслужава нещо по-различно от нежност. Толкова си великолепна! Ако бях поет, сигурно щях да напиша, че очите ти са сини като небесата, или пък пъстри досущ като дъгата, но не! Небето и дъгата от теб са видели този цвят и красота! Ако бях писател щях да те сравня с Вселената, която носи живот, Луната, която невинно пази Светлината, когато Мрака властва над Света, Слънцето, звездата, която праща топлина и Светлина. Няма! Слънцето се срамува от твоята сияйна душа, Луната, предполагам, заради теб изгрява, Вселената? – та ти си Вселена пълна с доброта!
Знам! Знам как ти звучи. Знам, че ти се струва нереално и прекалено. Знам, смяташ, че вероятно искам отчаяно да те привлека. Но знам и че на колене бих паднал, ако ще те направи щастлива!
Защо!? Защо е толкова нормално да обиждаш и потъпкваш тези прекрасни същества?!
Това е – стига сме търпели – въстание! Нека се вдигнем!
НА БУНТ ЗА КРАСОТАТА!
Пак седим на тази маса, а за въстания и бунтове си говорихме в началото...
Нямаме много избор виждаш... какво точно да направим?
(Тъмнината) Де да можехме просто да ги спрем! Да ги смачкаме!
Това е и моето желание, но знаеш, че засега не сме способни...
(Тъга примесена с болка от желание за промяна) Докато седим и чакаме да сме готови „светлите” продължават да бъдат насилвани и убивани! Все трябва да има нещо, което да сторим!
Не бих искал да се съгласявам с теб, но си прав. Ние сме отговорни за случващото се. Самият аз съм се замислял за малката правда – да взема живота на тези дръзнали срещу „светлите”! Просто се надявам да има и по-добър момент...
Това страх ли беше?!
Не...
Определено приличаше...
(Огромно количество тъга излиза от вратичката, затворила я дълбоко в душата) Да не мислиш, че на мен ми харесва накъде отиват нещата?! Още няколко години и тази Свобода ще ни вземат!
(Разум се всели в тялото) Каквото и да говорите, не се променя факта, че ние сме една шепа, а те са една цяла планета. Знаете, че дори „светли” са накарани да работят за тях.
Здравей,
Как върви борбата? Знам колко ти е тежко, и наистина безсрамно безсилен съм да ти помогна. Помня как ти обещах, че за нас света ще променя. Сякаш беше преди миг единствен – нищо не успях да сторя. Опитвам се да ти помогна, макар и да не мога много, гледам да ти давам каквото имам, но уви, далеч не е достатъчно, за да ти дам Свобода. Предполагам знаеш, че двама с теб можем в собствен свят да си живеем, но аз пък знам, че ти тъжиш всеки миг, затова, че този извратен свят посяга на нашите мечти. Знам, че се заклех да бъда всичко, за да мога всичко да ти дам. Опитвам се, повярвай ми! Опитвам! Всеки ден се боря да бъда повече от вчера! Ти го заслужаваш! Както и заслужаваш безкрайно много още! Твоята красота ме кара да живея, защото, най-малкото – без тебе ще умра! Толкова си великолепна! Прекрасна чистота излъчваш! Извор на живот и доброта! В крайна сметка ти си бог, какво друго бих очаквал?...
Днес загубихме още един от нашите. Още една душа заклета в полза на „светлите” я няма. Този път лудницата я открадна. Дано някой ден като се вдигнем, да отидем и него да спаси.
Пак ви пиша за революции. Но, моля, разберете ме – искам за Вас да се боря и наистина мечтая този свят да стане друг. Да стане нещо по-добро и по-достойно за такива като Вас.
На бунт,
За Вас,
Красиви Същества!
и
© Иван Радев All rights reserved.