23.12.2009 г., 1:38 ч.

На Коледа... 

  Есета » Ученически
5982 0 4
2 мин за четене

Да прошепнеш ‘Обичам те’ на Коледа…

 

 

24-и декември – навечерието на Коледа. Ден, обгърнат от сребристобял сняг, любов, надежда за чудеса и магия. В нашето забързано ежедневие всеки се нуждае от поне един такъв празник в календара, който да стопля сърцето му дори и да е най-мрачният и студен зимен ден.

Мирисът на сняг, цялото вълнение около елхата и топлината в очите на любимите ни хора ни кара да усмихваме. Сред многото проблеми в живота ни, сред сивотата на дните ни, на Коледа даваме всичко от себе си, за да сме истински щастливи и да внесем шарени нюанси край нас. Стараем се да изпипваме всеки малък детайл – от украсата на дома ни до салфетките на масата в Коледната нощ, и да направим празника незабравим

 За това броени дни преди 24-и декември се впускаме в дългите, изпълващи ни с още коледен дух, разходки по магазините, в търсене на идеалните подаръци. Избираме ли, избираме. Търсим най–хубавите и скъпи дарове като мислим, че именно те са такива, каквито са и хората, на които мислим да ги подарим – специални.

Толкова сме свикнали с мисълта, че цената превръща подаръка в любим и желан, че не се замисляме колко струва тази играчка или онзи танцуващ Дядо Коледа. Нали, ако ги подарим, ще видим усмивки на лицата на тези, които обичаме? Какво по-важно има от това, нима цената? Не, нали…

И ето, вечерта на Коледа е тук. Усещаме уюта, топлината и виждаме онзи блясък, който сме успели с огромното си желание да предадем на един обикновен ден.. Събираме се около елхата и ето го моментът, който сме очаквали – отварянето на дълго избираните подаръци. За щастие, всеки е получил това, което е пожелал –  диск на любимия му изпълнител; сребърната гривна, която си е харесал; онази хубава блуза ; куклата Барби с розова рокля или камиончето и конструкторът. Празникът е прекрасен, точно както сме го планували. Всеки се смее се и се радва на подаръците си. Ние сме щастливи, че сме подарили усмивките на лицата, които стоплят сърцата ни, но утре… утре тези скъпи и луксозни подаръци ще са просто... неща. И те, като всички други, ще останат по рафтовете, в шкафовете. Замисляйки се за това, разбираме Истината. Онази истина, на която, от толкова еуфория около материалните неща, не сме обърнали внимание. Най–скъпият, истински и важен подарък е обичта ни. Тя не се купува с пари, колкото и много да са те. Тя може единствено да се подарява. Тогава, в този миг, осъзнаваме, че все пак още не сме подарили подаръка, който тези толкова обичани от нас хора, заслужават. Затова, с тихи стъпки, се приближаваме към всеки от тях и нежно му казваме: Обичам те.

И сега вече знаем нещо много важно: Коледа е много повече от дата в календара и не трябва само тогава да вярваме, че стават чудеса. Ние самите можем всеки ден да правим по едно малко чудо за хората, на които държим – просто да им прошепнем: Обичам те…!

 

© Плами Стойкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А ти знаеш ли, че въпреки че знам че ме обичаш, защото си ми го доказвала милион пъти и ми го доказваш всеки ден... май за първи път ми го казваш в прав текст. Благодаря, че стопли сърцето ми отново.
  • "Ние самите можем всеки ден да правим по едно малко чудо за хората, на които държим – просто да им прошепнем: Обичам те…!"

    Нали знаеш, че обичам теб и всяка твоя дума
  • Благодаря ти от сърце, пожелавам ти същото и на теб. (:
  • Много истинско есе! Беше удоволствие за мен да прочета..
    Пожелавам ти магията на Коледа да те докосне и през 2010 да даряваш и получаваш повече искрена обич!
    Весели празници: Радост.
Предложения
: ??:??