Мирисът на парфюма му просто не, не изчезва от моето съзнание. Аз винаги го усещам дори и той да не е около мен. Дори, когато спя. А вкусът на устните и кожата му аз усещам така, както чаршафите ми ме галят всяка нощ. Очите му, дълбоки, неописуеми, дори понякога и страшни виждам сутрин в слънцето. И ако тези думи не стигат, и ако дори всичко сторено досега не може да поправи болката, която взаимно си причинихме, защо моето сърце не го разбира. Дори луната, да, луната ме гледа, както всяка вечер, обвинявайки ме, че си тръгнах, че забравих онзи миг, когато той спеше до мен. Когато аз не исках, не исках да затворя очи, не исках да изпусна и секунда от времето, което споделяхме заедно. Просто лежах и галих кожата му. Поглеждах в стаята и виждах усмивката на луната, която нежно осветяваше тялото му, сякаш го галеше, а аз бях в сенките, но с пламък от любов в сърцето! И дори, когато просто лежах до него, знаех, че може би не съм в моментния му сън, аз бях щастлива, защото го усещах, защото з ...