Мирисът на парфюма му просто не, не изчезва от моето съзнание. Аз винаги го усещам дори и той да не е около мен. Дори, когато спя. А вкусът на устните и кожата му аз усещам така, както чаршафите ми ме галят всяка нощ. Очите му, дълбоки, неописуеми, дори понякога и страшни виждам сутрин в слънцето. И ако тези думи не стигат, и ако дори всичко сторено досега не може да поправи болката, която взаимно си причинихме, защо моето сърце не го разбира. Дори луната, да, луната ме гледа, както всяка вечер, обвинявайки ме, че си тръгнах, че забравих онзи миг, когато той спеше до мен. Когато аз не исках, не исках да затворя очи, не исках да изпусна и секунда от времето, което споделяхме заедно. Просто лежах и галих кожата му. Поглеждах в стаята и виждах усмивката на луната, която нежно осветяваше тялото му, сякаш го галеше, а аз бях в сенките, но с пламък от любов в сърцето! И дори, когато просто лежах до него, знаех, че може би не съм в моментния му сън, аз бях щастлива, защото го усещах, защото знаех, че е до мен, защото го виждах. За миг плъзнах ръката си по лицето му, дали пулса му се увеличи не успях да преценя, защото моето сърце сякаш си играеше с мен, караше ме да подскачам, кръвта ми кипеше, а друг миг просто се успокояваше, знаейки, че той е там. А, луната осветяваше толкова силно стаята, че всека една частица от телата ни беше видима. Тогава си казах, да това е! Това е любовта, това е нещото, което обзе моето сърце и не го пусна докрая, дали за добро, дали за зло, тя вече беше дошла и стоеше над нас като облак, които всеки един момент ни обливаше с горещ дъжд и запалваше още повече това, което в сърцата ни вече кипеше, а друг път закриваше това, което беше толкова просто видимо с очи, но ние така и не успяхме да видим навреме. Закриваше и слънцето, топлата и светеща точка, към която аз и той се стремяхме и неусетно остана просто сивата светлина на луната, която галеше моите очи, затваряйки ги, но в миг усетих, че заспивам. А, аз не исках! Исках да остана будна цяла нощ, за да изживея това чувство милион пъти още! Отворих с последни сили очите си и него го нямаше. Облакът беше надвиснал само върху мен, а него го нямаше. Тогава погледнах луната, тя отново светеше със същата силна и проницателна светлина както и тогава. Но вече не ми носеше радост, осветявайки празното и студено легло, на което спях сама без него. Затворих насълзените си очи и отново започнах да усещам същата миризма на неговия парфюм. За пореден път усетих кожата му, отново да започнах да не искам за заспя, дали пак потопих се в пореднaта невъзможна мечта, не знам, но за пореден път осъзнах, че дори и него да го няма, аз още го усещам и какво по-хубаво от това да се борят в мен и дявол, и ангел, и разум, сърце, и силата на невидимото!