Лутане към своя край
лутане към своето начало
това не е заглавие
а дявол, Тони Теллалов
Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, гърдите ни се изпълват с тежък дим, по-лош и от цигарения. Затискат ни задушливи мисли и пари и, щем не щем, се замисляме за онази останала някъде напред в живота ни начална гара, или може би за неизвестно къде намиращата се крайна такава.
И се вслушваме в света около нас, за да дочуем свистенето от летящите колела на бързия влак.
Пустият му бърз влак, на който толкова искахме да се качим… Все спира на неподходящото мрачно място. Ах, тези малки междинни гари – как не намерихме време и сили да ги почистим от полепналата по стените и дори във въздуха мръсотия и да не допускаме тя да ни задушава, заглушава и залива.
И този претъпкан и пълен с хора влак. Не трябваше ли вече да сме пристигнали на ...