Venelin70
48 резултата
„Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.“
Александър Геров
Нямам никакво останало предчувствие, дори вкус и мирис не усещам. Този ден бе особено странен и претъпкан с безкрайно много и различни усещания. На вратата на стаята стоеше позната достолепна жена, а сивотата на лицето бе покрила с ...
е туй, че идва ненадейно.“
Александър Геров
Нямам никакво останало предчувствие, дори вкус и мирис не усещам. Този ден бе особено странен и претъпкан с безкрайно много и различни усещания. На вратата на стаята стоеше позната достолепна жена, а сивотата на лицето бе покрила с ...
630
2
И все пак – как да я открием и намерим във все по-нарастващата незначителност на нашето лутане, в този тъй интересен, но кратък живот, е трудно да се определи – дори и от математици, статистици, политици или от химици.
Та то, усещането за обществената ни значимост, приключва с нашето тъй незначителн ...
Та то, усещането за обществената ни значимост, приключва с нашето тъй незначителн ...
917
2
„Дълго време няма да ме виждате.
Дълго време няма да ме чувате.“
…
Ах, посредствени художници ще ме
рисуват, фотографки ще ме снимат ...
Дълго време няма да ме чувате.“
…
Ах, посредствени художници ще ме
рисуват, фотографки ще ме снимат ...
740
Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези избори. Вероятно случайност на несл ...
327
Тъгуват, боли ги.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
Константин Павлов
Силните хора… Невъзможно е да се предпазят от гръмотевични бури или от порой от лоши мисли. Но дори дарени с живот, орисан да усеща и улавя болката, те винаги, сега и занапред, са и ще бъдат стърчащи над посредстве ...
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
Константин Павлов
Силните хора… Невъзможно е да се предпазят от гръмотевични бури или от порой от лоши мисли. Но дори дарени с живот, орисан да усеща и улавя болката, те винаги, сега и занапред, са и ще бъдат стърчащи над посредстве ...
408
Вървя по препълнените улици на този град, който дори не ме впечатлява. Хората са спокойно съботнопротяжни в своята походка. Поовехтелите сгради ме връщат в спомени от несъвсем далечно ни минало. Погледът ми често се взира в олющените фасади и недобре поддържаните постройки, които са в прилика с наши ...
605
„В живота никога не е толкова хубаво, както мечтаеш, но е толкова лошо, колкото се страхуваш.“
Фей Уелдън
Ден подир ден събираме си мечтите в спомени. Мечти, понякога премръзнали, друг път нажежени до кръв, а нерядко – протяжно мъгливи като есенна утрин. Те, нашите мечти, остават събрани в душевната ...
Фей Уелдън
Ден подир ден събираме си мечтите в спомени. Мечти, понякога премръзнали, друг път нажежени до кръв, а нерядко – протяжно мъгливи като есенна утрин. Те, нашите мечти, остават събрани в душевната ...
692
1
„…всичко, което надхвърля случайността, има смисъл.“
Коджи Сузуки
Дали понякога търсим определени знаци или се чувстваме в предизвестена ситуация, дали намираме обяснение в несъвсем обясними неща и как търсим в своя път онзи смисъл за неговото изживяване? Въпросите могат да бъдат далеч повече от въз ...
Коджи Сузуки
Дали понякога търсим определени знаци или се чувстваме в предизвестена ситуация, дали намираме обяснение в несъвсем обясними неща и как търсим в своя път онзи смисъл за неговото изживяване? Въпросите могат да бъдат далеч повече от въз ...
750
Или за лъжезначимостта, приближаваща се до незначителност
Обществото ни винаги е имало и ще има нужда от обществено обсъждане за обществените библиотеки, както и от значението на общественото ни мнение. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо. Дали въобще успя ...
Обществото ни винаги е имало и ще има нужда от обществено обсъждане за обществените библиотеки, както и от значението на общественото ни мнение. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо. Дали въобще успя ...
715
Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези избори. Вероятно случайност на несл ...
638
Понякога сме толкова безизразни и дори безобразно безлични в живота, който ни преследва по начин съвсем определен. Едни от нас го наричат съдба, други орисия, трети – просто поредица от събития. А той си е една съвсем подредена случайност, която е ярка, цветна и различна за всеки от нас относителнос ...
762
Първият учебен ден е празник, който ние българите, а може би и не само ние, свързваме с първите наши учители. И разбира се, в това няма нищо странно и неестествено. Обикновено в такива дни усещаме онова специфично чувство на първите пориви за знание, спомените за първото ни училище, първите ни срещи ...
575
„В такова време ти се ще да имаш две сърца - едно за чест, друго за мерак, - а то, опустялото - едно: разсечи го, разкъсай го - пак едно!“
Николай Хайтов
Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От п ...
Николай Хайтов
Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От п ...
818
„Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“ Павел Матев
Трудно ще разкажа за всичко това и най-вече за усещаното за безкрая. Този безкрай, в който случайно или не съвсем сме попаднали със своето идване на този свят. Дали разумното ни съществуване е доказано или не – всеки търси и тру ...
Трудно ще разкажа за всичко това и най-вече за усещаното за безкрая. Този безкрай, в който случайно или не съвсем сме попаднали със своето идване на този свят. Дали разумното ни съществуване е доказано или не – всеки търси и тру ...
351
„От коя страна на неизбежното заставаш сам решаваш.“
Любчо Иванов
Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъ ...
Любчо Иванов
Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъ ...
843
1
Човешкият живот може да се нарече измислена реалност, която ние, човеците, преживяваме по свой собствен начин. Ако искаме тази измислена реалност да даде отражение или поне малък отпечатък на човешкото ни битие би било добре да положим усилия, които да дадат някакъв добър резултат. И макар да е пред ...
679
През последните дни често си мисля за моите учители, от които тръгна всичко – животът, мислите, страстите, поривите, мечтите, сблъсъците и всичко, вероятно свързано с моето препускане през годините и времето или пък с помъдряването.
Едва ли мога да преценя от какво е това и дали е необходимо? Навярн ...
Едва ли мога да преценя от какво е това и дали е необходимо? Навярн ...
597
Възрастта едва ли е най-важното нещо и не тя казва всичко за един човек. Но възрастта и годините са необходими, за да отличиш своите взривове в живота си и да ги преодоляваш.
Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и пространството са относителни и си давам сметка че може б ...
Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и пространството са относителни и си давам сметка че може б ...
705
Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.
Атанас Далчев
Живеем в едно общество на отричащите се или по-простичко да го кажем – ...
Атанас Далчев
Живеем в едно общество на отричащите се или по-простичко да го кажем – ...
728
1
Чувството за свобода и независимост е особено състояние на духа, което, освен от нашите способности и действия неизменно и винаги се влияе и от други хора и обстоятелства. Човешките очаквания винаги са свързани със случването на нещо добро, само че то по един или друг начин зависи от това с какви хо ...
667
Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
893
На Силва Василева
Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скита из прашните улици и търси храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с искрени оч ...
Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скита из прашните улици и търси храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с искрени оч ...
662
Времето и събитията променят хората, както и тези, които пишат за това време и тези събития. От историческа гледна точка вероятно има известна цикличност във всичко това, което се случва с човечеството, но от гледна точка на нашите възприятия и усещания всяко събитие и най-дребна случка дори се случ ...
783
Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията в която попадаме, както и от обкръжаващата ни среда. Според Стивън Кови: „П ...
744
1
Лутане към своя край
лутане към своето начало
това не е заглавие
а дявол, Тони Теллалов
Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, ...
лутане към своето начало
това не е заглавие
а дявол, Тони Теллалов
Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, ...
766
Управлението на процесите, и в по-голям мащаб – стратегическото управление в период на криза, е поставено в далеч по-трудно изпитание на формиране на целите, а още повече на планиране на действията и дейностите на процесите.
Съобразявайки се с определенията на „криза“, в най-общия смисъл управлениет ...
Съобразявайки се с определенията на „криза“, в най-общия смисъл управлениет ...
854
1
Белезите на грамотността могат да бъдат търсени и намирани във всичко. Да бъдем грамотни – можем поне да опитаме!
За практичната страна на науката и доколко грамотно използваме езика си можем да съдим навсякъде и по всичко – от надписите в кварталния магазин до табелите на кое и да е родно летище. И ...
За практичната страна на науката и доколко грамотно използваме езика си можем да съдим навсякъде и по всичко – от надписите в кварталния магазин до табелите на кое и да е родно летище. И ...
601
1
1
Периодично търсим или се надяваме на промяна, поне това показва близката и по-далечната ни история. И без да търсим закономерност или цикличност, то ние целенасочено се стремим да променяме живота си към по-добър или по-поносим за нас и нашето усещане за това. И днес отново търсим промяна, търсим я ...
728
Докосват се началото и краят…
Иванка Павлова
Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се кри ...
Иванка Павлова
Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се кри ...
703
1
Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршина с който мерим е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, е трудно да се каже, но при всички ...
791
Тъгуват, боли ги нещата.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
„На добър път, странници в нощта, тръгнали с последния влак в тази наша година!“
Цитирам по памет думи, изречени от екрана преди много, много години. Думи в една несъвършена, но истинска емисия за новините в последния ден на ...
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
„На добър път, странници в нощта, тръгнали с последния влак в тази наша година!“
Цитирам по памет думи, изречени от екрана преди много, много години. Думи в една несъвършена, но истинска емисия за новините в последния ден на ...
687
1
Все по-трудни стават мислите ни в последно време. А като че ли ни е нужно само едно – да си припомним, че сме българи. И макар и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по здраво самозванците службогонци.
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, ...
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, ...
1035
2
2
Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
784
Във времената на все по-малко духовност и на липса на онези ценности, които са пазили народа ни да оцелее и пребъде, ние търсим и се опитваме да се впишем в европейското и световно образователно и културно пространство. Някои от нас активно пледират, че то ни се полага по право, други – че вече удоб ...
835
Да бъдем добри можем винаги.
Времето, когато се ражда нещо ново, свързваме винаги с надеждата, че ние, човеците, ще бъдем по-добри. Но защо ли веднага след като си пожелаем добрите неща тази надежда се разпада на много и остри парченца? Та нали ние, човеците, които трябва да се съобразяваме със земн ...
Времето, когато се ражда нещо ново, свързваме винаги с надеждата, че ние, човеците, ще бъдем по-добри. Но защо ли веднага след като си пожелаем добрите неща тази надежда се разпада на много и остри парченца? Та нали ние, човеците, които трябва да се съобразяваме със земн ...
865
Ние, човеците понякога сме странни същества.
Цветята в тази градина плачат за своите стопани.
Размахваме пръст, поставяме диагнози, определяме посоки или даваме оценки без въобще да имаме това право – условно или безусловно. Нараняваме или осъждаме без дори да помислим за следствието или последствие ...
Цветята в тази градина плачат за своите стопани.
Размахваме пръст, поставяме диагнози, определяме посоки или даваме оценки без въобще да имаме това право – условно или безусловно. Нараняваме или осъждаме без дори да помислим за следствието или последствие ...
627
„… ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли“
Търсенето е част от човешкия ни живот. То е същността и необходимостта да правим постоянно своите избори. А дали те са справедливи, честни или случайни се определя от това какъв ще бъде крайният резултат о ...
Търсенето е част от човешкия ни живот. То е същността и необходимостта да правим постоянно своите избори. А дали те са справедливи, честни или случайни се определя от това какъв ще бъде крайният резултат о ...
449
В последно време все проповядваме, изповядваме или даваме напътствия, указания или пък се произнасяме за каквото трябва и не трябва. И ако българският писател през 1964 г. в своя роман го нарече „Време разделно“, то днес би трябвало да сме разбрали, че далеч по-мъдро и по-смислено трябва да живеем.
...
...
649
1
В последно време толкова се дигитализирахме и синхронизирахме, че позабравихме за онази присъща ни черна дъска. И ако си мислите, че тази на снимката е от някой изоставено българско школо в малко населено място, съвсем не сте прави – тя или те съвсем спокойно си съжителстват в работните помещения на ...
489
Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От преживяното време и от случващото се в „живия“ живот е видно и ясно, че всеки нов избор е по-добър и по-различен от предходния. И това е така най-малкото, ...
687
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
