Отпивам от чашата, чашата с горчива любов. Раздавам усмивки на другите, но сълзите запазвам за себе си. Вглеждам се дълбоко в очите ти, но не намирам пламъка, пламъка на любовта. Какво толкова ти стори животът, че изгуби себе си, погреба пламъка и го остави да угасне в пепелта.

Щастлив ли си, когото се гледаш с огледалото, с празната усмивка, с нелепите лъжи, това ли е, което искаш... куп от нереални мечти, е имаш ги... Ела, ела да те черпя едно... може да ти олекне, ако преполовиш чашата, може да забравиш за измамата...

А ти вярваш ли, вярваш... летиш в облаците...

Животът е суров, а мечтите са нелепи, днес обичаш, утре мразиш. Днес нараняваш, а утре теб те боли, отпиваш поредната глътка... и се чудиш: "Какво стана с мен за Бога?"...

Не това не си вече ти, усмивката увяхва върху лицето ти, погледът е празен. А някога имаше мечти, а някога беше щастлив...

Това ли прави  любовта, това ли прави сляпата, безкористна, нечовешка любов - убива души?

Ела, ела да ти налея още едно, ела заедно да удавим болката, болката по изгубената любов. Имаше я някога, но вече я няма.

А навън вали, капчиците дъжд падат по прашния асфалт и стават на кал.

Мечтите живеят във висините, но паднат ли от там, се превръщат в поредната капка от чашата с питието на неуспеха, една малка частица от потока, наречен живот...

Но пийни си, пий до дъно, дано удавиш мъката, дано забравиш болката. Ти ме научи да пия, но да не забравям, ти ме научи да обичам, да прощавам, но никога да не се доверявам.

Пия до дъно, пия за твое здраве, благодаря ти, благодаря ти, че ме научи, че сърцето се отваря само за този, който те обича толкова силно, че никога няма да те накара да страдаш.

Ще ти налея още, дано забравиш болката, дано поемеш твоя път, дано осъзнаеш, че животът има две роли - на победител и на губещ, на обичан и обичащ, на раняван и на раняващ, на мечтател и на реалист. ТИ избери сам коя ще бъде твоята роля.