26.07.2008 г., 8:22

На прага на Новата година

3K 0 0
1 мин за четене

Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да продължава напред, а на мен - да се опитвам цял живот да го достигна, да се слея с него и да падна уморена в неговата вечна прегръдка. И сега съм тук, за да осмисля всички радости и болки през изминалата година и да прекрача прага на новата година чиста и невинна като детската душа, да простя на тези, които нараниха сърцето ми, белязаха душата ми с омраза и презрение и ме окичиха с трънения венец на страданието. Но ще намеря ли сили да им простя, да изтрия сълзите на отчаяние и болка? Прошката се дава със сърцето и душата, които са повярвали в изцелителната сила на разкаянието. Но тя е и рожба на душевността, на онези пленителни искри на топлота и чистосърдечие, които не са присъщи за всеки. Прошката е еманация на най-стойностното в човешката душа, тя е живителният пламък на пречистването, безначалната и безкрайна жажда за живот и божествената магия на любовта...
     Прощавам, но на кого? На моите приятели, на онези, които бяха и ще продължават да бъдат до мен, когато се нуждая от тях. Те ми даряват вяра и надежда, че мога да постигна всичко. Прощавам на семейството си, които в трудните мигове от живота ми са били опора и рамо, на което да поплача. Моля и тях да ми простят всяка неволна обида, всяко безсмислено упорство, всяка болка, която са изпитали по моя вина. Прощавам на враговете си, защото без тяхна помощ не бих опознала изцяло себе си. Прощавам на всички, но най-вече прощавам на себе си. За да посрещна новата година по-добра и по-силна. Надявам се, че когато удари дванадесетият час и всичко се огласи със кристалния звън на пълните чаши, да усетя в сърцето и душата си новата сила, онази пречистваща красота на прошката. Да ме омагьоса пленителното щастие и да започна един нов път - по- съвършен от предишния.
     Нека всеки изпита магията на едно ново начало и отпие глътка от пенливото шампанско, по-щастлив от всякога!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...