Jul 26, 2008, 8:22 AM

На прага на Новата година

3K 0 0
1 min reading

Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да продължава напред, а на мен - да се опитвам цял живот да го достигна, да се слея с него и да падна уморена в неговата вечна прегръдка. И сега съм тук, за да осмисля всички радости и болки през изминалата година и да прекрача прага на новата година чиста и невинна като детската душа, да простя на тези, които нараниха сърцето ми, белязаха душата ми с омраза и презрение и ме окичиха с трънения венец на страданието. Но ще намеря ли сили да им простя, да изтрия сълзите на отчаяние и болка? Прошката се дава със сърцето и душата, които са повярвали в изцелителната сила на разкаянието. Но тя е и рожба на душевността, на онези пленителни искри на топлота и чистосърдечие, които не са присъщи за всеки. Прошката е еманация на най-стойностното в човешката душа, тя е живителният пламък на пречистването, безначалната и безкрайна жажда за живот и божествената магия на любовта...
     Прощавам, но на кого? На моите приятели, на онези, които бяха и ще продължават да бъдат до мен, когато се нуждая от тях. Те ми даряват вяра и надежда, че мога да постигна всичко. Прощавам на семейството си, които в трудните мигове от живота ми са били опора и рамо, на което да поплача. Моля и тях да ми простят всяка неволна обида, всяко безсмислено упорство, всяка болка, която са изпитали по моя вина. Прощавам на враговете си, защото без тяхна помощ не бих опознала изцяло себе си. Прощавам на всички, но най-вече прощавам на себе си. За да посрещна новата година по-добра и по-силна. Надявам се, че когато удари дванадесетият час и всичко се огласи със кристалния звън на пълните чаши, да усетя в сърцето и душата си новата сила, онази пречистваща красота на прошката. Да ме омагьоса пленителното щастие и да започна един нов път - по- съвършен от предишния.
     Нека всеки изпита магията на едно ново начало и отпие глътка от пенливото шампанско, по-щастлив от всякога!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...