На Б.
Възхищавам ти се... Да, много ти се възхищавам...
Колко много стремежи, колко много амбиция, знаеш какво искаш и правиш всичко, за да го постигнеш. И го постигаш...
Да, възхищавам ти се, много ти се възхищавам. Не, не искам да съм като теб. Не, напротив, мога. Не искам. Това не е моя избор. Не искам да съм номер едно, вече не искам. Не си струва усилията, поне за мен. Давам твърде много и какво получавам? Възхищение? Уважение? Завист? Признание? Удовлетворение? Какво? Не, не искам всичко това. За какво ми е? Не, не ме прави щастлива. Не и мен... Цената на всичко това за мен е твърде висока, а резултатът - ... Не знам, може би нищожен.
Какво? Греша? Ами, ако ти грешиш? Не, ти не грешиш, защото вярваш твърде много в това, никога няма да погледнеш отвъд тези си цели. Защото го искаш твърде силно. Добре ти не грешиш, аз греша. Но защо не ме оставиш да си правя грешките? Защо не престанеш да настройваш света както ти го виждаш и да искаш да е така? Защо не оставиш хората да имат и дру ...