Човек се сблъсква непрекъснато с житейски ребуси и бива изправен пред множество избори. През години чертае пътя и оставя следите си. Живее според собствен мироглед и често греши за себе си, пред себе си, за другите или пред другите. Задавал си е поне един подобен от следващите въпроси. Кой съм аз и защо не става така, както искам в живота ми? Какви грешки допуснах и те ли ме доведоха дотук? Какви са причините да съм безсилен в дадена ситуация? Отговорите на тези въпроси не знам. Човек просто привлича различните трудности към себе си и трябва да търси за помощ една универсална сила, наречена надежда. Сигурен съм, че няма човек, които да не я е търсил, викал или молил за нея при някакви обстоятелства. Няма и такъв, които да не е бил в един тъмен и пуст коридор на човешкото съзнание, длъжен да се лута и бори. Сякаш изоставен, в лабиринт, обсебен от вечността и проклет от отчаяние, задължен да крещи и да търси сред хиляди заключени врати пътя напред. Местоположение, в което всеки е скитник с молба към съдбата, смятайки, че тя е длъжна да отсъди в полза на личната му справедливост. Задайте си обаче въпроса какво точно е надеждата? Кое я кара да съществува? Има ли ги празните надежди и красиви самовнушения към невъзможните ни мечти ли са те? Надеждата не e ли една сложна математична формула в характера на всеки един от нас? Макар и понякога да е изгубена или отнета от тежестта на провалите, надеждата винаги съществува, защото не е ли тя онова нещо, което те кара да продължиш, дори когато фактите се опитват да ти покажат, че си победен? Замислете се, а след това просто се надявайте!