6.09.2009 г., 16:02 ч.

Надгробен камък 

  Есета
1236 0 0

    Свръх дозата почти бе завършила започнатото, оставаха броени минути до края. Безпомощото му тяло отдавна не бе помръдвало, само очите му мърдаха едва-едва. За секунди стаята се оглуши от женски писък, очите му се обърнаха по посока на писъка, за момент видя как майка му се свлича до изтръпналото му тяло. Последното, което видя, бе сълзата, стичаща се по бузата на майка му. Мрак и тишина изпълни съзнанието му, мисълта му потъмня, не чуваше и не виждаше нищо. Тялото му лежеше на пода, бе спокоен, все едно бе заспал. Главата на майка му бе отпусната върху гърдите му, сълзите отдавна бяха спрели да капят от очите ù, вече нямаше сили дори за тях. Ръката му потрепна леко, миг надежда, просто спазъм, той вече не беше сред живите. На другия ден бе погребението му, нямаше много хора, отдавна единственият му приятел бе дрогата. На каменната плоча бе сложена една от старите му снимки. На нея личаха красивите му черти, сините очи и гарваново черните му коси. Под снимката имаше малък надпис - "Живя и умря с нея".

© Александра Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??