Години наред намирах успокоение единствено в слушането на дъжда. Обичах да опирам чело в студения прозорец на стаята си и да се взирам в нощното небе, осветено от безбройните звезди, слушайки шепота на вятъра в листата на дърветата... сякаш очаквах от тях да отговорят на безбройния цикъл от въпроси, въртящ се в главата ми. Единствено така успявах да се спася от ежедневието, което бавно ме убиваше със своето вцепеняващо мозъка еднообразие. Защо ни е да си имаме цел? Защо ни е да живеем за мига? Защо ни е да обичаме? Въпросите не спираха да нахлуват неканени в съзнанието ми, като не ме оставяха на мира дори за миг. Но за мое огромно щастие, срещнах момиче, което сякаш ме научи да мечтая.

   Тя върна светлината в мрачния живот, който водех, помогна ми да осъзная, че на хората може да се има доверие, тъй като тя самата бе олицетворение на Доброто. Може би без нея сега щях да седя в ъгъла на стаята, забил поглед в стената, мислейки си: “Не взимайте живота твърде насериозно... в крайна сметка всеки умира, рано или късно. “

   Винаги съм вървял с рогата напред. Не съжалявах за думите, които съм казвал – съжалявах единствено за ситуациите, в които съм задържал гнева в себе си. Ужас вледеняваше гърдите ми, сякаш за постоянно, в моментите, в които съм се срещал с любовта. В даден момент се чувствах като социопат, но тук се намеси моят ангел (така я наричам аз – най-добрият човек, когото познавам). В този момент не знаех, че тя всъщност е истински ангел, мислейки, че непроницаемото ми лице (като на опитен покерджия ), не би я допуснало до мислите ми. Но когато тя ме погледна в очите, сякаш успя мислено да протегне ръка и да се докосне до най-дълбоките утроби на съзнанието ми. Това беше моментът, в който осъзнах, че тя всъщност е ангел. От този момент нататък аз повярвах в доброто, повярвах в хората, а също и в себе си. Дори когато тя не бе наоколо, за да се вслушам в съвета ù. Силно се надявам по този начин да не съм засегнал вятъра и дъжда, които са ме напътствали в мрачни дни.

   “Бъди силен. Не спирай да вярваш.” – това бе първото нещо, което научих от нея. Отначало мозъкът ми отказа да регистрира тези думи. Песимистичното ми Аз заговори в мен, напълно не допусна думите да стигнат до съзнанието ми. Винаги съм бил привидно силен –но всъщност съм бил едно боязливо момче, изгубено в собственият си свят, страхуващо се да взима решения. По-късно, както може би се досещате, тези думи ме върнаха в реалността с огромна сила. Отключиха новия ми начин на живот. Придобиха истинският си смисъл.

   Беше една студена декемврийска нощ. Моят ангел също беше там тази вечер, но той бе безсилен срещу един от старите ми врагове – а именно Любовта. При поредния ми сблъсък с нея аз просто затворих очи и повторих думите мислено, когато осъзнах, че те бяха омагьосани – думи, повтаряни стотици пъти в главата ми. Изпълниха тялото ми, отровено от изгарящата мъка, която се бе настанила в мен, сякаш за постоянно, с магия, светлина и надежда. В тази нощ аз се убедих, че съм най-щастливият човек на света. Защо? Вероятно поради причината, че познавам истински ангел – и в тази нощ повярвах в него за пореден път. Осъзнах, че той винаги ще бъде до мен, дори да сме на километри един от друг.

   Но малко след това злобата се настани най-подло на мястото на светлината в мен. Моят ангел носеше щастие навсякъде, но на тази негова черта обърнаха гръб почти всички наоколо. Та това беше безумие, тя винаги бе там за всички в нужда и се лиши от всичко, за да може те да са щастливи . Но въпреки всичко тя продължи да вярва в тях. Хората, които едва ли не ù дължаха всичко, което притежават (не само като материални неща). Опитах се да я разбера, но хората не спираха да се отнасят неблагодарно и подло с нея, сякаш точно тя бе причината за техните проблеми. Именно същата вечер момичето-ангел ми обясни, че хора като тях, получили всичко наготово, са слаби хора. Хора без цел, жалки същества, които дори не заслужават злобата ми. В тази нощ тя ме научи на още нещо – застреляй глупака с мълчение.

   Огледайте се наоколо! Напълно убеден съм, че всеки един от вас има ангел до себе си, също като мен! Ангел, който е винаги до вас, без значение къде сте. Ангел, който е винаги с вас, без значение какво сте готови да жертвате. И не забравяйте омагьосаните думи, на които ме научи най-добрият човек, когото познавам  – Бъдете силни. Не спирайте да вярвате!