Най-прекрасният човек на света

            Възможно ли е да обичаш някого толкова силно, открито и в същото време толкова чисто? Да виждаш в него другата част от себе си. Да го чувстваш вътре в сърцето си, в душата си. Да усещаш болката му сякаш ти си жертвата, понесла удара. И онези трепети, когато видиш усмивката му, очите му, усетиш ръцете му обгърнати около теб, сякаш е твоят ангел пазител, твоят Бог. И всяка вечер, когато те изпраща до дома. Прекрасните думи, с които те дарява, фините целувки по челото, милувките му. И онова благозвучно "Обичам те!" , което кара пеперудките в стомаха ти да трептят толкова силно. Милионите пожелания за лека нощ, всеки път различни и уникални само по себе си. Да бъде винаги в милите ти, в съня ти, в мечтите ти. Тогава идва моментът, в който не искаш да се пренесеш в света на сънищата, защото реалността за теб е рай.

          Не можеш да забравиш радостната му усмивка, дължаща се на целувката, с която го будиш сутрин. Изпълненият му поглед с любов, когато първото нещо, което вижда си ти.

          Споделянето на радостта и болката с любимия човек... Онези прекрасни мигове, когато сте себе си, хванати здраво един за друг, вървейки по очуканите пътища на живота, безстрашни и уверени, те са незабравими!

          А минутите прекарани без него.... те са сивото ежедневие, време на бездействие, пропиляване на ценните секунди живот. Тези минути ни правят по-силни, държат ни в очакване за света на чудесата. И ето, че идва моментът, в който отново сме в нашия свят, изпълнен с любов. Когато го видим на прага, чакащ да зърне усмивката ни, онези сълзи, извиращи от очите ни, сълзи от радост, облекчение,че отново сме в прегръдките му...

             Толкова мил и внимателен, уникален и единствен. Той за мен е най-прекрасният човек на света!