Наказание

19.09.2007 г., 14:20 ч.

Есета

1292 0 1

Стоя си в стаята сама и мисля за своята съдба!
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ръцете и очите ти! :(
Искам да те докосвам, да галя косите ти, да правим любов през цялото оставащо време, а то да е Вечността.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

3y3ka (Зузка)

2007-12-20T21:35:24+02:00

Понякога е много трудно да забравим хубавите спомени, но съм сигурна, че ти ще се справиш, бъди силна и обичана!!!