Sep 19, 2007, 2:20 PM
Наказание
Стоя си в стаята сама и мисля за своята съдба!
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ръцете и очите ти! :(
Искам да те докосвам, да галя косите ти, да правим любов през цялото оставащо време, а то да е Вечността.
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ръцете и очите ти! :(
Искам да те докосвам, да галя косите ти, да правим любов през цялото оставащо време, а то да е Вечността.
© Ели Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Понякога е много трудно да забравим хубавите спомени, но съм сигурна, че ти ще се справиш, бъди силна и обичана!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
