Sep 19, 2007, 2:20 PM

Наказание

  Essays
1.5K 0 1
Стоя си в стаята сама и мисля за своята съдба!
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ръцете и очите ти!  :(
Искам да те докосвам, да галя косите ти, да правим любов през цялото оставащо време, а то да е Вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога е много трудно да забравим хубавите спомени, но съм сигурна, че ти ще се справиш, бъди силна и обичана!!!

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...