8.05.2008 г., 9:16 ч.

Наказание 

  Есета » Други
1180 0 0
1 мин за четене
Нахлу… където не трябва.
Соча с пръст към слепоочието…
Няма да ти кажа...
Дали към себе си... или…
Нищо не е твърде вероятно.
Параноя… температура…
Част по част…
Събирам тялото, което искам да сглобя.
Тези очи ми харесват.
Поглеждам в обратна посока.
Там има ръце…
Част по част… събирам…
Този филм… не е за всеки.
Уплаших ли те?
Чувам твоето… да… донесено в отговор от ехото…
Какво съм аз?
Твоята присъда…
Болен мозък…
Трудно ти е да ме понесеш...
Тогава не го прави…
Уплаших ли те?
Този път чувам… не… донесено от вятъра…
Знаеш, че имаш влияние над мен,
обаче прекаляваш.
Нося… порок… върху теб… върху себе си… върху всички…
Докосвам те…
Харесвам те…
Всъщност… искам да ти е светло…
Тичам нагоре
за да се измъкна.
Моята сянка сочи с пръст към тялото ми.
Гледам ги…
Хайде решавайте!
Искаш да се върна при теб?
Няма да стане!
Това е само филм…
Какво се случва в главата ти… и в моята…
Хвърлили сме котвата прекалено дълбоко.
Започваме да плуваме нагоре.
Виждам къс от Слънце.
Подарявам го първо на теб.
Не ме е страх.
Намерих последната част.
Тялото е сглобено.
Къде отиде останалото…
Отивам да го търся…
Тишина…

© Надя Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??