Днес е един ден, в който ми се случиха много нестандартни и интересни неща. Днес е един доста обикновен ден за повечето граждани, но не и за мен. Доста хора не можеха и да си представят какво е да си влюбен. Доста хора си мислеха, че това са само илюзии и че това чувство не е съществувало никога. И не за друго не могат да си го представят, а защото просто никога не са усещали това чувство, толкова искрено и истинско, както аз днес го изживявам. Но защо ли е така?

Защото днес светът е доста затормозен с напрежението от всекидневието. Защото всеки е обхванат с напрежение и тормоз от работодатели, общество, парламент. Но трябва ли да е така? Или аз си въобразявам, че тя ( любовта ) наистина  съществува?

Според мен, наистина съществува, но май все по-трудно става това, да се задържи за дълъг период от време или да остане вечна. Според мен всеки от нас трябва да я потърси и да направи опити да я съхрани. Тъй като по днешно време не ни остават много радостни мигове. Ежедневието не ни предлага много щастие, а в глада и мизерията на световната криза излизат все по-наяве грубостите и неверията.

 Но това не  е начин за решаване на проблемите на човечеството. Напротив, ако се превърнем в по-загрижени, по-сплотени и по-милосърдни като хора и нация, може би по-лесно бихме преодолявали всичките препятствия, поставени ни от съдбата. Затова е нужно да погледнем към малките неща от живота си и да се опитаме да ги усъвършенстваме.

Мисля, че не ни остава много, освен да се обичаме. Но не да се обичаме с някакви користи цели и мръсни подсъзнания, а да се обичаме, подкрепяйки се един друг. А под влюбване визирам не само обич към любимия човек,  а обич към всеки роднина, тревичка и горичка, към цялото поколение и към човечността у хората.

Мисля, че любовта съществува, но всеки трябва да я види, да я намери и усети, и да направи усилия да я задържи.