25.01.2007 г., 17:13

Намерих отговора,който търсех....

2K 0 1
Какво става, когато някой ни липсва толкова много,
че вече сме свикнали да живеем с това чувство,
чувството, че една част от нас я няма,
а ние не можем да си я върнем...
И когато тази липса ни носи
толкова много болка и сълзи,
се опитваме да не мислим за нея
и продължаваме да живеем...
"Живеем" ли казах?
Мисля, че "съществувам" е по-добре,
защото когато сме загубили една част от нас,
не можем да да живеем нормален живот...
И тогава идва въпроса:
как да се преборим с тази липса,
че да можем да се върнем към живота
и изобщо ще можем ли?...
Можем ли да се преборим с
гласа на сърцето ни или трябва да се
примирим и научим да живеем с нея?
И въпреки че в началото
всички се борим с липсата,
най-накрая всички се примиряваме
и се научаваме да живеем с тази болка дълбоко в нас,
докато тя постепенно се превръща в част от нас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И тогава идва въпроса" си написала в чудесния си текст, а нали знаеш, че подлогът се членува?!
    Поздрав!

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...