Какво става, когато някой ни липсва толкова много,
че вече сме свикнали да живеем с това чувство,
чувството, че една част от нас я няма,
а ние не можем да си я върнем...
И когато тази липса ни носи
толкова много болка и сълзи,
се опитваме да не мислим за нея
и продължаваме да живеем...
"Живеем" ли казах?
Мисля, че "съществувам" е по-добре,
защото когато сме загубили една част от нас,
не можем да да живеем нормален живот... ...