Наркотици. Видове. Въздействие.
Наркотици. Видове. Въздействие.
Есе
Кратко. Точно. Ясно, като по учебник. И страшно.
Наркотици. Наистина една много болезнена тема за младите хора. Много от тях откровено споделят, че поне веднъж в живота си са употребили поне един вид наркотик.
Обикновено всичко започва, когато попаднеш в компания, която употребява наркотични вещества. И ти дали от любопитство, дали от принуда или нужда за самоизтъкване посягаш към дрогата. Искаш да си интересен, да си оригинален, на всяка цена да си различен.
Отначало си казваш: "Не, аз не съм като другите - няма да стана зависим." Но след всяка следваща доза се пристрастяваш все повече и повече. Докато не дойде мигът, в който се налага да посегнеш към "по-тежките" наркотици. Думичките се сменят с неподозирано страшна сила - трева, амфетамини, кокаин, хероин. Без значение колко ще са, когато перспективата е една. Но това е моментът, в който дрогата става все по-скъпа, а нуждата все по-голяма. И в жадния ти поглед за живот витае друга мисъл - неясна, но осезаема и тежка. Започваш да лъжеш близки, приятели и роднини за пари. Продаваш вещи на семейството си, крадеш, сбиваш се само заради поредната доза дрога. Забравяш за всичко - за чувства, за емоции, за миналото си...единствената ти цел е наркотика. И едва, когато осъзнаеш проблема си - че си станал зависим - ти вече си на улицата - продаваш се.
Колко чести са историите, в които един човек посяга към наркотика и свършва или в затвора, или си отива заради свръх доза. Но и истински щастливци са онези, които са успели да се измъкнат от калта. Не онази кал, предизвикана от дъжда, а другата - по-страшна, лепкава, неокачествима и като, че ли неизбежна - калта на обществото.
Това е истината! И въпросът не е нито в стойността на изписания текст, нито в призовите места на конкурсите, а в това че всеки ден умират млади хора. Нещо трябва да се направи, нещо трябва да се промени! Не са достатъчни брошурите, които на следващата минута отиват в кошчето, дискусиите, на които никой не обръща внимание. Трябва да спрем с присъщото си безразличие и апатия.
Кой допусна младежките ни радости да бъдат заменени с това "скъпо платено удоволствие", вещаещо смърт? Приятели, нека младежкият ни порив към красота се превърне във вик, който да разбуди от летаргичния сън онези, които пишат законите и се олицетворяват с понятието "държава". Стойността на един младежки живот е многократно, многократно повече от изречените, равни и достолепни думи, граничещи с безразличие на онези, които чертаят пътя ни.
Моята младост изписват с думите - приятели, смях, разходки край морето, мечти.
Всеки сам избира своя път, бъди различен в стремежа си за живот - не избирай трагичния край!
© Вили Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Но след всяка следваща доза се пристрастяваш все повече и повече." това са глупости ! Минала съм пред този път и знам как е..човек ако има воля може да стигне много далеч.Познавам много такива,който само си пафкат и жулкат амфетки.Те са хора без воля понеже скоро почнаха и кока да си дърпат и все казват "Аз никога няма да се помпя." и т.н.Викам "Човече,като почне да не те хваща белото ще видиш как ще почнеш да се боцаш" Ама к'фо да ги правиш..С една моя БИВША приятелка вече,преди много се събирахме на по една бира,водка,но тя почна да се друса..Смени училището,въответно и компанията,а там половината разни дилъри и наркомани и тя к'фо да прави развали се.Виждам я ония ден не може да си разплете кратата,отслабнала,изпилила се,кой знае к'фо я правят кочовете като се надруса ама това е друга тема.Жалка история.Добре,че аз вече съм вън от тези неща
-
Много неща трябва да се променят. Тъжно е и жалко, че толкова млади хора се погубват по един или друг начин. Поздрави!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=164503 -
А защо посягат към наркотика? Обяснението с компаниите, които употребяват наркотици и вкоито влиза бъдещия зависим просто отдалечава отговора. А той може и да не ни хареса. Наркотикът е емоционален сурогат, та посягането към него би трябвало да идва именно от тази липса в общуването...
-
Ако ги оставим да се друсат, те ще умрат. Трябва истински да желаем да помогнем, за да бъдем упорити и да не се откажем, когато видим трудностите и твърде бавното идване на промяна.
Посланието е добро, но заглавието - неподходящо. -
Остави ги да се друсат
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
